ти си това, което разказваш на/за себе си

Ние сме това, което разказваме на/за себе си.

Трудностите, които срещаме, неминуемо променят посоката на повествованието. И като във видео-игра придобиваме нови магически сили и „животи“, с които да се справим в следващото, по-трудно ниво.

Понякога, обаче, се оказваме толкова привързани към историята си, че е трудно да задраскваме и изхвърляме ненужните части. Уж искаме да „отворим нова страница“ , но пустотата на новоотгърнатия бял лист ни плаши.

Но редакцията е пътят към по-добрата версия на историята ни.

Затова

„Edit your life frequently and ruthlessly. It’s your masterpiece after all.” (Nathan W. Morris)

 

 

Advertisements
ти си това, което разказваш на/за себе си

мечтая

Да си говорим за неща, които не разбирам напълно. Неща отвеяни, непрактични и ненужни за битовото оцеляване.

Да ме изритваш извън зоната ми на комфорт и да ме караш да се съмнявам в неща, които си мисля, че отдавна знам за себе си и за другите.

Да си подхвърляме реплики, като тенесисти, вглъбени в играта си – нито много добри, нито твърде непохватни. Просто да се забавляваме в обмяната на удари, които неусетно стават все по-точни.

Да се наслаждаваме на онази споделеност, която неангажиращия разговор за непрактични неща поражда между двама души.

Не познавам правилата на тениса, но сигурно играта приключва, когато прекрачиш в полето на противника.

Добре преценената дистанция елиминира риска от това да нараниш. Но колко дълго можеш да останеш в своето поле, без да поискаш да се при(с)ближиш?

 

 

мечтая

петък вечер

Прибирам се в петък вечер.

Тишината е толкова дълбока, че ми се струва невъзможна. Ясна и студеа есен.

Вървя към вкъщи и с всяка крачка тревогите ми някак олекват.

Усещането за дом се променя – с отдалечаването от детството, остаряването и загубата на родителите, с разпиляването на приятелите по света. Все по-малко са хората, които споделят началото на историята ти. 

Но този град я пази. И ще ти я припомни, когато имаш нужда.

Хубаво е да усетиш това в тази ноемврийска петък вечер.

Че си имаш своето място в голямата Подредба (или хаос) . И че няма страх, а само радост.

петък вечер

това е само игра

Понякога ставаш толкова циничен, че постоянното очакване някой да те разочарова, се превръща в част от теб.

Дебнеш го кога ще се издъни и рано или късно това се случва.

Смяташ, че изходът от играта ти е ясен, защото хората са толкова предвидими.

И все пак – това е игра. Има твърде много неизвестни, за да си струва да правиш големи залози.

Ако можеш да задържиш момента, в който заровете са във въздуха. Да ги оставиш да паднат без да очакваш определена комбинация.

Вече си спечелил.

 

това е само игра

тъмната страна

That place… is strong with the dark side of the Force. A domain of evil it is. In you must go.
What’s in there?
Only what you take with you.

Оказва се толкова трудно да приемеш тъмната страна. Но без да признаем вината, страха, неадекватността и срама като част от себе си, няма как да победим демоните си.

 

тъмната страна