В последните дни на 2017-та ми се мълчи. Уморена съм от очакването да празнуваш, да си весел и да консумираш като за последно.

Връщам се назад и осмислям случилото се през годината.

На два пъти се чувствах абсолютно безсилна. Трудно се простих с илюзията, че контролирам нещата. Но когато се случи, всичко някак се разреши като на магия.

Научих се, че помощта трябва да се дава само ако ти я поискат. И че, увлечена в желанието си да помогна, неволно отнемам силата на човека да се справи сам и го превръщам в жертва.

Разбрах, че помага да се поставиш на мястото на другия. Може конфликтът да не се разреши, но поне донякъде ще знаеш защо човекът действа така (което не е особена утеха, но все пак).

И накрая – можеш да сториш зло, въпреки добрите си намерения. Затова вече внимавам с етикетите „добър“ и „лош“.

Благодарна съм за уроците. Дано не се налага да повтарям някои 🙂