Не ми идва да пиша дълго, но ей такива ми се въртят днес из главата:

1. Много ми харесва идеята за работа в бар. Задължително такъв с хубава музика. В идеалния вариант – на плажа.  Пълно щастие.
2. Музиката напоследък – красива и жестока. Леко болезнена, прясна рана на коляното, току-що хванала коричка.  Не можеш да се удържиш да не я разчовъркаш.
3.  Винаги ми се допушва в някакво особено състояние. Цигарите заместват думите, а димът е странна форма на споделяне.
4. Стигнах до трета част на „Гениалната приятелка“, но трябваше да спра. Твърде емоционално наситено.

Един цитат от книгите на Брене Браун ми е останал в съзнанието:

Heartbreak is unavoidable unless you have decided not to love.

Всеки е сам в болката си. Но е хубаво, че можем да споделим това пространство с другия. За да извървим пътя си към едно не-толкова лъскаво, малко поочукано, но по-истинско аз.

А защо не и един към друг.

Ние сме това, което разказваме на/за себе си.

Трудностите, които срещаме, неминуемо променят посоката на повествованието. И като във видео-игра придобиваме нови магически сили и „животи“, с които да се справим в следващото, по-трудно ниво.

Понякога, обаче, се оказваме толкова привързани към историята си, че е трудно да задраскваме и изхвърляме ненужните части. Уж искаме да „отворим нова страница“ , но пустотата на новоотгърнатия бял лист ни плаши.

Но редакцията е пътят към по-добрата версия на историята ни.

Затова

„Edit your life frequently and ruthlessly. It’s your masterpiece after all.” (Nathan W. Morris)