Наскоро прочетох в книгата Focus на Лео Бабута, нещо, което ми се стори много вярно.

В наши дни нямаме време за ритуали, защото всички винаги бързаме за някъде.

А ритуалите са ценни,  тъй като маркират важните моменти в живота ни (раждане, кръщене, сватба, смърт). Или ни спасяват от ежедневната лудост.

С настъпването на студеното време преоткривам удоволствието от приготвянето на чай.

Няколкото минути на концентрация върху „тук и сега“, върху вкуса, аромата и топлината на напитката.

Малък ежедневен ритуал, подходящ както за отдръпване в себе си, така и за сближаване с някого.

Мълчанието върви с пиенето на чай някак естествено. В тишината успяваме да се чуем.