Прибирам се в петък вечер.

Тишината е толкова дълбока, че ми се струва невъзможна. Ясна и студеа есен.

Вървя към вкъщи и с всяка крачка тревогите ми някак олекват.

Усещането за дом се променя – с отдалечаването от детството, остаряването и загубата на родителите, с разпиляването на приятелите по света. Все по-малко са хората, които споделят началото на историята ти. 

Но този град я пази. И ще ти я припомни, когато имаш нужда.

Хубаво е да усетиш това в тази ноемврийска петък вечер.

Че си имаш своето място в голямата Подредба (или хаос) . И че няма страх, а само радост.