„Любви все возрасти подвластни.“
Седнах да пия едно капучино докато си чакам часа по плуване.
Влиза възрастна двойка – мъж и жена. Сядат до мен. Жената, въпреки че е вероятно към седемдесетгодишна е облечена много стилно, с хубава, семпла (но не демоде) рокля, с шапка. Мъжът се суети покрай нея. Поръчва „тортичка, сокче“.
Тя се дърпа, не ще да пие кафе.“Е, какво пък ще ти стане ако изпиеш едно кафенце“ убеждава я той закачливо-нежно.
Говорят си някакви си техни работи.Има нещо много чаровно в маниера, с който дядото си извиква „водичка“, ама без да звучи нахално, ами мило, свойски, сред приятели е все едно. Мисля си дали не падат всички пози и след определена възраст и дали старите хора не стават естествени и непринудени като децата.
Решавам да споделя с М. сцената и му пиша в чата как дядото сваля бабката с бисквитена торта.
– По бански ли са? – пита ме
-Не естествено – възмущавам се аз и част от мен си представя двамата възрастни, седнали по бански да посръбват капучино – Струва ми се малко гротескно – казвам.
-Любовта не признава бански – казва М. И аз нямам какво повече да добавя.
На излизане от заведението, дядото изненадващо се приближава до мен и ми прошепва „Искам пак да те видя. Може ли“.
Май освен бански любовта не признава и възраст 🙂
Вила Вилекула 