Миналата седмица една приятелка, която ходи в Щатите ми донесе молив от къщата на Хемингуей. Много писателски подарък 🙂 На молива имаше нарисувани котки.

Едва вчера, преглеждайки един стар брой на National Geographic разбрах каква е работата с котките.

Котките, които обитават къщата музей на Хемингуей имали по 6 пръста на предните си лапи 🙂 Потомък са на една шестопръста котка, която някакъв моряк подарил на писателя. В сайта на музея има снимки на някои от животинките, както и обяснения за  това как се грижат за тях. Имената, с които са ги кръстил, са просто убийствени 🙂

Днес получих доста свеж подарък на една пресконференция. Фирма, която разработва жилищен проект в София ни подари…саксии с петунии. На фона на бозавата история с традиционни подаръци за журналисти (химикалки, чашки, тефтерчета, бутилки със алкохолно съдържание) това си беше някак различно и СВЕЖО. И на светлинни години далеч от представата ми за „подкуп“ – хи-хи 🙂

***

След гледането на „Парфюмът“ започнах все повече да се замислям,че пропускам голяма част от сетивните си усещания напоследък. А те понякога са повече от прекрасни – дори София може да ухае хубаво. Тези дни, привечер след дъжда градът е с аромат на липов цвят. Толкова е СВЕЖО и хубаво 🙂

Не мога да чета дълъг текст на компютър. Затова май тактично пропускам блоговете с дъъълги постове (може да са най-най-интересните на света и все пак…).

Уважавам хората, които успяват да изразят това, което искат в половин до една печатна страница.

Аз самата установих че ми е трудно да пиша дълги неща. В около 120 реда казвам общо взето всичко, което имам да кажа. Останалото рядко е нещо различно от разтягане на локуми…

Ако приемем, че минавайки под дъгата, момичетата се превръщат в момчета, какво се случва тогава с гей минал под дъгата?

Suggestions, anyone? 🙂