Днес, докато пътувахме за откриването на „Холидей Ин“ в Бизнес парка попаднахме на горяща маршрутка на „Цариградско шосе“. Избухна малко преди да се приближим, а аз през цялото време се надявах да не е маршрутка, а просто бус, защото само при мисълта че може да е пълна с хора, които да се опекат живи ми призля…

Слава Богу, някак си се бяха измъкнали от адската машина.

Това което ми направи впечатление – освен редовния брой сеирджии, които не само зяпаха, но и искрено се забавляваха (както при падналата сграда на „Алабин“ преди няколко месеца“), беше,че пожарната действаше доста мудно. Първата кола се мота над 5 минути след като спря, докато най-накрая пуснаха струя вода и изгасиха пожара. В един момент суетенето изглеждаше толкова голямо, че си помислих дори че цистерната е празна:(. Втората пожарна кола пък изобщо не беше се добрала до мястото когато изгасиха огъня.

Със сигурност не упреквам никого – не винаги е възможно да се реагира максимално бързо. Просто си пожелах наум да не ми се налага да проверявам доколко забавянето е „инцидентно“ и доколко – практика.

Място с потенциал да поизмести в сърцето ми вече поизтъркалия се и твърде вдетенен Apart:mental.

Днес пих два странни чая (чийто съставки не бих могла да повторя дори да ми опрете пистолет в слепоочието) – Йоги Женски и Йоги Ямайка се казваха (ако на някого това му говори нещо). Ядох и морковена торта, която всъщност не знам как я бяха направили, ама не си личеше че има моркови някъде в съставките.  Плюс това хвърлих око (даже две…няколко пъти) към свежарския сандвич със сирене, кашкавал и ръжено хлебче – съчетал в себе си красотата на не-сложните вкусове и аромати (няма как, следващия път ще се опита).

Музиката е домашна – или поне това което слушам напоследък – размазващо латино. Има свежарски моменти в интериора – като тоалетната например – стените и са облепени със скици на човешки фигури.И има едно такова огледало което те прехвърля в друг свят…сигурно заради ъгъла под който е поставено.

А и едно и от най-хубавите неща е че в съседната галерия можеш да си направиш сам свещ и да я подариш на някого. Просто се обаждаш да ти приготвят материалите и яхваш музата:)

Колко малко му трябва на човек…

Днес, докато минавах през любимата ми „Актавис“* градинка до Народното събрание, видях съвсем малка група симпатично изглеждащи млади хора да протестират ама съвсем мирно срещу замърсяването. Така и не ми стана ясно защо наблизо бяха спрени не една, не две а цели пет полицейски коли. Явно хората са изглеждали извънредно свирепи и застрашителни…

Тъй като по обективни причини не можах да се включа в протеста, реших да си направя соло-протест против замърсяването, глобалното затопляне и прочия лоши неща.

Как ли? Ами – за мое голямо учудване заедно с последния брой на „Капитал“ получих малко пакетче със семена от трева (предполагам рай-грас или там както се нарича). Съвсем отговорно смятам да си ги засадя и да си ги поливам тези дни.

–-

*бележка под линия за градинката: Продължава моето объркване относно градинката на „Актавис“. Наскоро видях едни промоутъри да рекламират анти-грипна ваксина на „Ла Рош“ насред тази същата градинка. Заплетена работа, ей…

Защо в коридорите на поликлиниката във Велико Търново няма нито едно кошче за боклук?

Кой умник е измислил системата за чакане на ред пред лекарския кабинет, където дори и да не си болен като ти кихнат два пъти и един ти се изкашля в лицето става „неочаквано добра комбинация“:( ?