Не спирам да се учудвам на неграмотността на хората, що се отнася до писане на някаква що-годе официална кореспонденция. Не, че аз съм спец в тази област, но има някои елементарни правила, които е някак близко до ума, че е добре да се спазват.

Днес например получвам мейл (ще спестя името, за да не злепоставя въпросната госпожа) със subject:

„na vnimanieto na gospoja Svetla“

Мда. Не стига, че беше написан на латиница (под предлог, че така била сигурна, че ще го разчета) ами и се обръща към мен с „госпожа Светла“, все едно си нямам фамилия 😦

Толкова ли е трудно да звънне в офиса, да пита секретарките „Абе имате ли там някаква Светла? Какво и е второто име?“ , пък току виж дори телефона ми и дали.

Както и да е. В порив на хуманност и желание да помогна на дамата да изправи грешките в бизнес-кореспонденцията, и отвръщам с мил мейл, като в послеслова деликатно и с щипка хумор отбелязах :

 P.S. Между другото, ако бяхте се обадили в редакцията. щяхте да разберете не само телефона ми, но и фамилното ми име 😉

При което получавам отговор, в който дамата чистосърдечно ми пише:

Аз съм разполагала с Ваяшата фамилия, но наистина не съм забелязала.

Хм, извинявайте много, ама щом Вие не забелязвате, че аз си имам фамилия, защо аз трябва да забелязвам, че Вие се опитвате да ме занимавате с глупости?

Диалог:

-Обичам си работата.Наистина ми харесва!

– Каква полза ако не ти доставя удоволствие да я вършиш?

Тия дни се замислям за две неща в комуникацията по мейл, които ужасно ме дразнят.

Така например, ужасно тъпо е, когато си е се обърнал към някого с молба в мейл и очакваш някакъв отговор, той дори да не благоволи да ти даде едно re:, дори само за да ти каже, че не може да ти помогне. 10 секунди са това! Съзнавам,че човека може да е бил зает, да го е нямало на работното място, но как да се обърна отново към някого, който не ми е обърнал и 10 секундно внимание?

И друго – как може да пишеш на някого мейл и да го питаш лично за нещо. А той да реши, че е много удачно да ти отговори и в копие да сложи всички хора в мейл-листата. Леееко недискретно май се получава. Другия път май сериозно ще си помисля преди да натисна Send. Знам ли дали после писмото ми няма да се яви някъде из нета 😉

Вчера ми разказаха виц за самураи.

Вървят си двама самураи по Витошка. Спира ги някакъв човек и пита:

– Абе, вие кви сте?

– Ми ние сме 7-те самурая – отговарят те.

– Епа как сте седемте самурая, след като ста само двама?! – учудил се човекът.

– Абе ти не си ли разбрал, че има глад за кадри! – отвърнали онези двамата и продължили по пътя си.