Желая да са оплача на широката или не чак толкоз широка общественост ( абе важното е да са оплача!) от температурния терор на който съм подложена от колегите в офиса.
По някакво ужасно стечение на обстоятелствата – или световна конспирация – не знам – мястото ми е точно, ама точно под климатика!
И какво се получава всеки Божи ден, забележете – НЕЗАВИСИМО какви са температурите навън…
Влизам си аз, геройски изкачила 4 етажа, и естествено изплезила език (е, да, знам …тряя спортувам повече) и разгорещена. Естествено, някой е успял да дойде преди мен и да пусне климатика на 31 градуса (нищо че навън е 21 примерно). И така – цял ден.
Понеча ли да го изключа – ме поглеждат умолително или зловещо – според ситуацията.
Ако се е затрило някъде дистанционното – настава национална трагедия на етажа.
А не дай Боже да рече некой да проветри…същински апокалипсис.
Затва, исках да кажа – да споделя с вас как ме тормозят ежедневно. Как сивото ми вещество (дето и без това не е в толкова излишни количества) – бавно се размеква.
Искам и аз кампания „Не сте сами“. Ама не искам протести и блокажи на столицата, нито пижамени шествия (не искам невинни хора да се поболеят зарад мен).
Само ако може да има въздух. С нормална температура. Друго не ща!
Вила Вилекула 
Звучи ми доста познато!
В моя случай обаче сме всички срещу един и един срещу всички. Т.е. всички от сектора срещу злия климатик. Понякога нещо му става на милото същество и макар и сложен винаги на 23 градуса, топли като за световно. Опитваме се да го изключим – е става!!!
Покрай празниците обаче ни отмъсти: навън беше доста студено и съответно идваме ние на работа в сряда сутрин, а той милият не е работил от седмица. Пуснахме го на 25 градуса, но реши да ни стопли чак в петък.
В момента си стои на 23 градуса в очакване на по-добри летни времена. 🙂
Ох, аз се пека на същия огън (климатик) и липса на въздух… Има един начин, ама…