След като вече разбрахме кога ще садим дръвчета и съм много ентусиазирана, реших да споделя и още нещо на еко-тематика, което ме вълнува от доста време.
За пръв път се замислих за това колко много ненужни найлонови торбички използваме, когато четох една от книгите на Майкъл Мур, в която той водеше диалог в бъдещето с неродената си внучка (или нещо такова). Та тя, като представител на едно много по-екологично съзнателно поколение, се възмущаваше „как е възможно, хората на земята да са толкова глупави, че да опаковат пластмасовите си опаковки в пластмасови торбички“.
Ужасно много се дразня винаги, когато в супермаркета ми дават 15 найлона, след като един би свършил идеална работа. А иначе ако направят чанти за многократна употреба както в Tesco (Фамилия май имаха някакви по едно време) – би било просто страхотно. Но засега не забелязвам особени усилия от страна дори на големите вериги да ограничат употребата на торбички. Само в CBA във Велико Търново видях следния надпис, който малко ме озадачи с полвинчатото си послание „Пазете природата. Използвайте найлоновите торбички мноократно“. Е, поне е стъпка напред 😉
Напоследък съм поела нещо като кръстоносен поход срещу найлонките, даже днес се скарах на колежка защо е взела торба при условие, че беше купила само едно нещо, което пре-спокойно би могла да носи в ръка. Продавачките още ме гледат странно като им казвам „Мерси, няма нужда от торбичка“, но свикват.
Може да е малко като принос, но капка по капка… Остава ми да се надявам, че анти-найлон-модата, ще обземе и българските магазини, както това се случва вече по света 🙂
Вила Вилекула 
Проблема с торбите за многократна употреба е, че ако някой ходи на пазар като мен (когато ми скимне), никога не носи в себе си торбата.
Близо до мен има един магазин, в който се продават само хартиени пликове. Ако на някой не му харесва, си носи нещата така 🙂
Но това са само плахи стъпки към екологичното съзнание 😉
Аз си нося една платнена торбичка в чантата. Върши чудесна работа. А ако намеря някъде, бих си взела от онези бабешките мрежи, в които носехме подрънкващите бурканчета кисело мляко като деца. Много ми харесват.
Аз съм подложен на постоянен терор от страна на моя италиански съквартирант Паоло, защото той е екологичен инженер и през последния месец гася лампи, изключвам бойлери през нощта, следя радиатори и имам 4 вида торбички за разделно хвърляне на боклука. Всъщност свикнеш ли, даже се чустваш доволен от себе си 😉
Да, и аз любезно отказвам предложената ми найлонова „чантичка“ откакто преди няколко години един приятел ми каза, че ще й предстоят 500 години прериод на пълен разпад. Направо се ужасих като се замислих, че след 500 години евентуално почти всичко, което ще оставя след себе си ще са точно найлонови торбички. Брррр
ще се видим в събота 😉
Поздрави впрочем за личния кръстоносен поход.
И аз отказвам торбетата, но някои продавачки са особено упорити и още преди да се осъзнаеш какво става, са сортирали покупките в десетина найлона.
От друга страна, ако нямам съвсем никакви найлонови торбички, къде ще си събирам боклука?
Във „Фантастико“ в Студентски град, май без да искат, са дали своя мини принос към екологичното съзнание. Найлоновите пликчета вече не се раздават безплатно. Не знам колко струват, но след като не бях ходила в Ст.град няколко месеца, сега забелязвам, че броят хвърчащи торбички Фантастико рязко е спаднал.
Тези торбички са доста симпатични – http://forthenature.org/actions/35.
Аз се забавлявам да откривам различните реакции на продавачките, когато им кажа, че не искам торбичка…
Относно платените найлонови торбички: не е само в Студ. град, а въобще във Фантастико е така. Също и магазин БМБ в Дианабад (София). Найлоновите торбички се заплащат – 0,10 лв. Мисля, че е породено от новите екологички такси, но все пак е начало. Много хора обаче въобще не забелязват включената в сметката торбичка…
Моят личен принос се състои най-общо казано в следното:
* Пия кафето си на работа и у дома в порцеланова чаша
* Отказвам торбички, когато може
* Ползвам найлоновите чантички многократно, също напр. опаковките на хляба се ползват после за опаковане на сандвичи и т.н.
* Нося си платнена торбичка в дамската чанта
* Старая се да купувам по-големи (=> по-малко) опаковки от всичко
* Събираме „малко употребявана“ хартия в офиса и я ползваме повторно или даряваме за деца, което става за повторна употреба, рисуване и т.н. (напр. разпечатана една буква на нов лист)
* Старая се да не купувам много вещи
* Събираме разделно боклука у дома, а ако можеше и на работа…
* Спирам водата, докато си търкам зъбите, и я пускам само за изплакване
* Сложили сме шише от 1 л. в тоалетното казанче
* Старая се да „просвещавам“ хората, напр. последно когато бяхме на гости на сестра ми, която живее в друг град, научихме нея и мъжа й за разделното събиране на боклука – там отскоро имаше кофи за тази цел.
* Ползваме градски транспорт (малко по-скоро, защото нямаме кола, но все пак…)
* И друго има сигурно, ама не се сещам
@ivata: Ивче, тези мрежи може да са естетични, ама ми се струват много дупчести и нефункционални. Май платнените торби са по-добра идея.
@Вера: Да, някои продавачки имам чувството че им плащат допълнителен бонус към заплатата ако успеят да ти пробутат поне 10 торбички 😦
@m: Аз също гледам да не разхищавам хартията. За съжаление в офиса гледам как никой няма навика да пише на обратнта страна на листите, за да пести. Затова и изобщо избягвам да принтирам, когато е възможно.
Днес много се зарадвах на новината, че списание „Едно“ започва да излиза на рециклирана хартия 🙂 Хубаво е всеки да прави някакви такива малки неща. Така повече хора ще свикнат и може да се промени нещо.
Ето, че имаш последователи – http://www.netinfo.bg/?tid=40&oid=1123781 –
„Забрана за найлоновите торбички иска кметът Лечков. 38,9% от българите събират отпадъците разделно, по-малко от 1/3 практикуват зелен начин на живот, сочи проучване на БАН“