Гледам вече месец не съм писала тук и ме досрамява. Tweet-вам от време на време. Пиша мейли. Много хора се оплакват че били дълги. Други пък искат да издам книга за приключенията си в Индия като се върна…
Твърде възможно:)
***
Нямам никаква идея какво става в БГ (и май по-добре) и изобщо не знам как ще се върна в реалността. Затова пък бомбените атентати в Джайпур и земетресението в Китай са ми доста присърце.
***
Тук става все по-горещо. Има и пясъчни бури, съчетани с дъжд. Онзи ден в 10 сутринта така се беше завихрило, че не се виждаха сградите отсреща. Не искам да си представям какво ще е като дойде мусона.
***
Чета култовата за всички които идват тук „Holy Cow“ – разказите на една австралийка за приключенията и в Индия. Малко е бозава след „A thousand splendid suns“…но ако я изтрая иде ред на „Кафка на плажа“. Не че ми остава време да чета де.
***
Работата е интересна. И много. Но по-добре отколкото да си клатя краката както става с някои от приятелите ми тук. Но все пак не мога да съм като Андрес, който се прибира от офиса в 1 сутринта…
***
Индийските мъже са „лепкави“. Веднъж като се залепят за теб и няма махане. И както се сещате стремежите им са предимно в една насока. Понякога се уморявам от безкрайните безмислени разговори по телефона и смс-и с разни екземпляри. Learning point: Never trust a bloody Indian! (казвам го с много миличувства…но наистина, добре е да си има човек едно на ум)
***
Някои от приятелите ми тук вече си заминаха за родните места. Не знам дали, кога и къде ще ги видя отново…но покривът на нашия блок си остава култово място.
***
Уморих се да гоня журналисти 🙂 Не знам дали ще мога да си изкарвам с това хляба цял живот. Затова пък задобрявам на Photoshop:)
**
Май започвам да губя навика си да блогвам.
Вила Вилекула 
Като се зачетох, веднага ми дойдоха наум няколко въпроса:
а) пясъчна буря + дъжд = кален дъжд. Или не?
б) Индийците ядат ли говеждо? Или го отглеждат само заради колекционерската му стойност?
в) Ще напишеш ли наистина книга? Обещавам да бъда сред първите читатели.
И т.н.
Радвам се, че не си зарязала блога си и не си ни забравила съвсем 🙂
@Маркуча:
а) Ами честно да ти кажа не съм много сигурна, защото гледам да не си подавам много носа по време на тези бури :)Обаче тук прахът и пясъкът са толкоз много,а водата твърде малко…та не е съвсем кален дъжд.
б) индийците не ядат говеждо…много дори не ядат месо…Предимно пилешко се хапва, ама от едни умрели пилета (в смисъл кльощави де) дет са в общи линии безвкусни. Иначе говеждо можеш да намериш в Гоа и в някои други райони…но като бифтеците са кът 😉 Иначе кравичките са си оставени на самотек – моткат се по улиците, преживят и се държат като господари на положението
в) за книгата…не знам – може. Иска ми се, но не знам дали ще има достатъчно читатели 🙂
И аз се радвам, че не си ни забравила 🙂 и btw хей, съвсем ама съвсем не си загубила навика да блогваш…! 🙂 Беше ми много приятно и интересно да прочета всичко.
Слънчев уикенд 🙂
П.П. Все пак може да пишеш по-често 😉 Живееш там, където сигурно никога не е скучно и еднообразно… Разказвай ни приказки. Моля те 🙂
„Приказки от покрива“ – веднага бих я прочела и аз =)
Не, недей така… Искам да пишеш! Много са ми интересни историите ти от Индия…
Хм…Вече имам нет у дома…тоест може да пиша по-често 🙂
И на мен са ми интересни историите от Индия. Никога няма да мога да отида там, затова попивам къде каквото пише за тази страна. Понеже разбрах,че ти е харесала книгата “A thousand splendid suns”, предполагам вкусовете ни са сходни.Преполагам, че си чела и „Ловецът на хвърчила“. Пиши също за “Кафка на плажа”, след като я прочетеш. Не съм я чела, но съм чела друго от нейния автор.
Звучи доста интересно и цветно 🙂 Книгата, която аз прочетох и благодарение на нея си представям Индия е Сътворението на Гор Видал 😉 Така, че лесно мога да си представя пясъчните бури и мусоните…
Аз също бих била читател на книгата. ((: Според мен би имало интерес – първо, няма много пътеписи в днешно време, второ, Индия е страна интересна на мнозина, трето, малцина имат шанса да се докоснат до нея. Освен това разказваш увлекателно. (: Тъй че – дерзай!