Тази събота беше един от най-хубавите дни в живота ми.
Имахме доброволчески ден в компанията и заведохме 70 деца от бедните квартали на Делхи в един воден увеселителен парк.
Аз отговарях за две момиченца – Рада и Моника…А те ми дадоха толкова много топлина. Милите бяха толкова щастливи, постоянно крещяха (на хинди) и подскачаха наоколо. И аз с тях – като едно непораснало дете – въртях се на въртележки, замярах се с гумени топки, катерих се по катерушки.
А когато децата наскачаха в басейна…скочих и аз без особено колебание 🙂
Прекрасен ден, който ме изпълни с щастие, любов и вяра за доста дни напред.
Вила Вилекула 
Прекрасно изживяване…Трудно може да се сравни с мрънкащи италианци, които могат да пропищят света колко са бедни и колко се е влошило икономическото им положение, докато в работно време планират екскурзията си в Португалия или Египет
Целувки от дъждовно Торино
Прекрасно, наистина 🙂
Аз съм водела деца от едно сиропиталище в Бургас на зоологическата в Айтос и също бяха големи сладури… Невероятно усещане.
Не знам дали по-скоро те на мен ми подариха прекрасен спомен, или аз на тях 🙂 Защото вече може и да забравили, а аз още се усмихвам, когато си спомня…
Пожелавам ти още много такива хубави (че и по-хубави) дни 🙂
Олелееееее, много хубаво събитие сте имали! Чак завиждам!
(малък въпрос: Рада и Моника не са съвсем индийски именца, имат ли си история?)
@apieceofme: Мисля че взаимно си подарихме прекрасен спомен…
@Светлина: Ами наистина беше много, много хубаво…А Рада си е типично индийско име…даже и мъже го ползват 😉 Моника…не знам…ще питам
Абе италианците поне си нямат цигани 😀 Определено там има нужда от такива хора, има ужасно много бедни хора… За съжаление…
Може и да си имат вече – преди време нали бяха пропищели от румънски такива, май се бяха излели там точно след приемането ни в ЕС.
Рада е често индийско име?! Уау! 🙂
Сигурно е било великолепно. Поздравления^^