От известно време си блъскам главата над някои особености на индийския service sector. Ето няколко светли примера, които не ми дават мира:
Пример първи: Отиваме значи на кино в един от 10-те местни мола ( да, за съжаление тук прекарваме голяма част от живота си в моловете). Тъй като работя до късно, нямам време да се прибера и да си оставя лаптопа у дома. В киното не пускат с лаптопи. Ядец! Но имат гардероб, където мога да си оставя чантата! Да, но…охраната на гардероба изрично ми отказва да поеме отговорност за лаптоп и ми обяснява с бурни жестове (нали не разбирам Хинди) че такива скъпи вещи не се пазят. Вкратце – ако искам да гледам филм, но нямам кола, където да си оставя лаптопа, съм яко прецакана. Каква е ползата от охранявания „гардероб“ тогава?
Пример втори: Най-големият мол в Гургаон (Може би нашите Мол София и Сити Център взети заедно). Най-популярните западни марки, сума ти индийски – абе вобще от пиле мляко… Обаче какво мислите – няма ни един банкомат, ей тъй за цвят. Аз разбира се съм отвеяна и бях забравила да изтегля пари…И така във всеки един магазин ми се наложи да се потя и извинявам че „видите ли, картата ми е такова…международна дебитна…и се надявам да проработи…“. Не че нещо, ама мисля че място за харчене на пари+място откъдето можеш да изтеглиш пари някак си вървят логично заедно 🙂
Пример трети: Интернет доставчикът у дома. По моите наблюдения – сериозна фирма, която обслужва доста хора в квартала. Да де, ама не говорят английски:( А от 20 стаи в нашата кооперация например повече от половината сме чужденци. Стига се до абсурдни ситуации: звънят ми „Maam, YouTelecom Maam.Payment, maaam…(hindi monologue)“. Уж се разбираме нещо…и те казват „OK Maaam, Ok“. Естествено, впоследствие се оказва че нищо не сме се разбрали. Защо тогава просто не инвестират малко пари да пратят един от служителите си на курс по английски – биха спестили доста фрустрации на не-хинди-говорящите.
Като цяло всички и навсякъде се стараят много да са любезни (дори на моменти стават твърде сервилни), гледат да угодят на клиента (особено ако е чужденец)…ама има още доста какво да се желае по отношение на точност и качество на услугата … За ефективността и това колко души извършват една дейност – мисля да напиша в отделен пост 🙂
Вила Вилекула 
Аз пък си мислех, че в Индия английският е нещо като втори официален език…. заради британската империя, нали.
Забава 🙂
защо и аз си мислех същото за английския?
защото в Пакистан си говорят английски език съвсем нормално и приятелят ми казва, че това е нещо като втори официален език 🙂
а ние се разбираме на трети език, но в крайна сметка съм голям мераклия за науча нещо и аз и само врънкам и мънкам като бебе :))))
Мааааам 🙂 аз впрочем утре ще пиша на е-мейла, който си ми оставила в другия пост, предварително мноооого мерси 🙂
дааа..и аз си мислех че е официален английския, ама шофьорите на рикши и 90 процента от местното население на улицата не го говори 🙂
Английски почват да учат от 1 клас в училищата… само че 95% никога не са стъпвали в училище. А в Мумбай е още по-зле, защото дори и хинди не знаят повечето – говорят си на марати и това е, т.е. не знаят и двата си официални езика. В селата и по-малките градове положението е още по-лошо, защото си говорят на някой техен си диалект и само това. Та… не им е лесно и на индийците да се разбират един с друг извън региона си.
Може да си приготвиш малки картончета с картинки – като ония, които обясняват глаголите в картинните речници, има шанс да помогне…
Три пъти съм посещавал Индия, но не съм се срещал с хора не знаещи английски език. Може би такова им е било нивото. Вярно, трудно разбираем английски. Няма друга страна, която да издава толкова много книги на английски.
Е, сега след България всички тези неща едва ли са нещо ново за теб. Всеки знае, че на банкомат едва ли може да се разчита особено, тъй като и да има може да не е зареден с пари. Тъй че и тук сме си малко Индия…
пак е добре, ако не ти се налага да работиш всеки ден с индийци… не, че съм расист, ама повечето са супер мързеливци…
@хипар…ами да ти кажа – след Индия, България ми се струва земен рай 🙂
@Сашо: Налага ми се да работя с индийци да…За щастие не с мързеливци. Но съм съгласна че някои са толкова мързеливи – способни са да дремят по цял ден и да лапат мухите…