Малко съм натъжена, но не и особено изненадана от резултата на кампанията „Голямото четене“. Фактът, че морално остарял роман като „Под Игото“ е на първо място може да значи че:
а) в новата българска литература няма по-добри образци (което не е вярно, „Тютюн“ например е невероятно добър български роман)
б) мисленето на голяма част от българите е „задръстено и кръчмарско-патриотично“, както се изрази един приятел
в) за мнозинството „Под Игото“ е една от малкото (ако не и единствената) книга, която си спомнят да са чели (някога отдавна и по задължение)
г) цялата работа с гласуването е нагласена
Оставям на вас да си прецените кои и колко от горепосочените отговори са верни.
Аз реших да използвам времето да прочета останалите книги от списъка с десетте финалиста,които не съм чела.
На първо място в читателския лист поставих „100 години самота“ и беж към книжарницата да си я купя. Каква изненада обаче – любезно ми обясниха, че има забрана за издаване на книгата на български поради някаква мацаница с авторските права. Последното издание е някъде от 70те и може да се намери само на старо.
Ммммда…Добре че я имаха на английски в „Orange“.
Корицата е красива, а и не рискувам да попадна на някой бездарен превод.
А броеницата е подарък от мечтания и прекрасен Истанбул…
Вила Вилекула 
За английското издание искрено ти завиждам. А ако случайно на теб или някой от читателите ти му притрябва българският превод в електронен вид, ето го тук.
P.S. За мен шокът беше не толкова „Под игото“, колкото Антон Дончев на второ място. Явно събитията в Рибново са тласнали гласуващите към един фалшив антитурски патриотизъм…
Книжката е много хубава, приятно четене.
Според мен точка в) е ключовата причина. Чете се основно по задължение. Макар че майка ми разказва, че преди повече се е четяло и за удоволствие. Надявам се това и днес да е така.
Факт е за съжаление, че за момента няма аналог на великите български романи от миналото и това е проблемът. Иначе „Под игото“ завинаги ще остане според мен велик роман. 🙂
Хм, може и да греша, но някъде я видях книжката и на български. Може да са оправили проблема с правата. 🙂
Колкото до „Тютюн“ – аз гласувах за него още в първата фаза на кампанията. Може да се каже, че това ми е любимият роман.
Ние българите живеем в миналото.
Know-How на това предаване е купено от ВВС. Там, във Великобритания, след като изберат романа № 1, веднага се предлага на пазаря и обикновенно тиража му е 4-5 пъти по висок и се изкупува като „топъл хляб“. Съмнявам се , че ако пуснат в продажба „Под Игото“ желаещите ше са много.
Днес си ги помислих точно същите неща. Хората карат по спомени и „Под игото“ е една от малкото книги, които са прочели през живота си като цяло. Само не разбрах защо навсякъде пишеш игото с главна буква? Нещо аз ли не схващам? 🙂
@Аспарух: Благодаря за линка 🙂
@Цвети: Имах доброто желание да си купя нов български роман, но повечето са мрачни емигрантски романи май, а това не ми се чете.
@kanew: А, „Под игото“ си е изложено навсякъде по книжарниците… друг е въпросът кой купува. Направи ми впечатление в две големи книжарници, обаче, че останалите книги от класацията изобщо не бяха изложени 😦
@Вера: „Игото“ е с главна буква по инерция. Вчера по принцип правописът ми беше в почивен ден 😉
А аз още дълго ще си спомням Севда Шишманова, която застъпничестваше (ама и дума измислих) за тази книга.
„Защо ви харесва „Сто години самота“?“
„А, о, ами… Ами там има изречения, дълги цяла страница!“
Може би емиграцията и криминалните структури са темите на нашето време – за радост или за нещастие. Аз поне засега не търся български книги, искам да понаваксам с някои по-стари от т.нар. големи романи и автори. Вярвам обаче, че има наистина добри неща от наши съвременни автори, но липсата на реклама (явно това е твърде необходимо и за книгите) възпрепятства оценяването им по достойнство от повече хора.
Моят личен фаворит е Маркес. Забраната за преиздаването е в резултат на по-скоро комична ситуация. По случай посещение на автора в България през 70-те, нашите ентусиасти решили да му направят подарък. Превели всичките му творби и, когато Маркес пристигнал, наред с всички останали почести, му връчили и един куп книжки на български. Човекът се ококорил и попитал „А вие за авторско право да сте чували?“. От тогава забранил книгите му да бъдат издавани в България – forever and ever 🙂
Маркес има и доста интригуващи не-художествени произведения. Въобще, голям автор. И все пак много по-несравним е според мен в оригинал на испански.
Освен това, като знам колко качествено се превеждат книги тези дни в България, не бих си купила такова издание.
„Под игото“ не е “задръстено и кръчмарско-патриотично”.
Българите явно много обичаме да бягаме от себе си.
Наистина малко странна класация, не знам кой четящ човек би поставил „Под игото“ на първо място?
А относно новата българска литература, скоро прочетох “Анатомия на илюзиите” на Людмила Филипова и останах приятно изненадана.
pippi, много хубав блог си имаш 🙂
@Minerva: мерси че разказа историята за правата. Любопитно ми беше 🙂
@Иван: не съм казала, че „Под Игото“ е задръстено и кръчмарско патриотично, а че мисленето на голяма част от българите е такова.