Коминочистач

Знам че не съм писала отдавна. Ето нещо което ми хареса и реших да споделя:

КОМИНОЧИСТАЧ
(болката на един изповедник)

Стъпвам леко. Пазя керемидите.
Бъркам в задимените комини.
Хората споделят си обидите
и излита пушекът интимен.

Пласт от сажди – болки и съмнения.
Спомени от огъня в душите.
Хиляди подмолни огорчения.
Черни – като мъката на дните.

Викат ме. Споделят си тревогата.
Ревности, скандали и причини.
Всеки с болка мисли си за огъня.
Печката дано да не изстине.

Кюнците си снаждат. С притеснение.
Да не би от дим да се разплачат.
А отгоре има си решение –
там работи коминочистачът.

Идвам… Само моля ви във чувствата
огънят дима да превъзхожда.
Че излита пушекът във пустото
и обратно никак не прехожда.

Колко са задръстени комините…
Сажди, пепел – минали любови.
Плача и въздишам през годините,
цапан с чужди болки и отрови.

Иска ми се, както съм на покрива –
дъжд да се излива във пощада.
И да стане във душите мокро –
в миг на опростителна наслада.

Да се милват пръстите изстинали,
устните в пожар да се целуват…
Стъпвам леко. Черен сред комините.
А край мене гълъби кротуват.
/Ясен Ведрин/
Advertisements
Коминочистач

One thought on “Коминочистач

  1. Emilia каза:

    искам „да се милват пръстите изстинали“. толкова много го искам, че чак ме боли…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s