Прекарах една прекрасна отпускарска седмица (макар че не знам какво толкова ми трябваше да се отпускам след като работя само от месец;)).
Двата ми любими града – Пловдив и Варна. Много любими хора, срещнати след дълга раздяла. Храна приготвена с любов и кафета, поръсени със сладки приказки. И най-хуавото от всичко – да съм „тук и сега“ през цялото време.
Без мисли за никого и нищо. Без липси на някой, нещо, някъде.
Май твърде много мислим понякога. Твърде много въпроси си задаваме, твърде много очакваме.Твърде много планираме и се страхуваме. Твърде много си спомняме.
Хубаво е да си починеш и от това 🙂
Защото…е хубаво че…
…вчера се ожениха едни приятели, които аз преди няколко години случайно събрах…надявам се сватовническите ми умения да се докажат в дългосрочен план 🙂
…а след 3 дни имам рожден ден 🙂 (много искам някой да ме изненада с нещо хубаво)
…лято е !
Вила Вилекула 
Ох, колко си права само за много мислене и планиране… Ама то май си е присъща женска черта 🙂
*Искам и аз във Варна, морето и всичко :)*
А аз пък искам някой да ме изненада 🙂
И аз…направо съм способна да се влюбя в някого от „първа изненада“ 🙂
А пък аз изненадах себе си като открих мъж, върху когото мога да стоваря цялата си романтичност без да ме е страх…Поне „тук и сега“ не ме е страх 😉
Дай Боже всекиму както се казва 🙂
Много готино настроение създава поста ти:-) И аз едва напоследък започнах да усещам лекотата на лятото от всички тия планове. Не е никак лошо да се отпусне човек…
Честит Рожден ден на патерица!
Бъди здрава и мечтателно отпусната!
Мерси 🙂