Имам един много ярък спомен от детството си. Някаква гостенка от чужбина, която с майка ми развеждаме из старата част на Велико Търново. С гордост и показваме богатата етнографска колекция от български национални носии и предмети от бита, която се помещава в прекрасната сграда на Хан „Хаджи Николи“.

После, оказва се, Ханът е върнат на наследниците му, музеят затворен и се почват спорове и дела.

Колко пъти минавайки по Самоводската чаршия, надниквах зад железните врати и си мислех…ех, кой знае кой ще я купи тази невероятна сграда и какво ще направи с нея.

За радост, тази приказка се оказва с щастлив край – по-неведоми пътища един американец разбира за хана и го купува (цялата история прочетете тук).

В момента ханът е разделен на няколко части -музейна част, ресторант-енотека и кафене, обзаведено във възрожденски стил. На плочите отпред се мъдрят две-три кокетни масички и столчета от ковано желязо, където вече е достатъчно топло да поседне човек на питие дори вечер :). Персоналът е любезен, а когато ни донесоха шарени яйца и козунак „от заведението“  съвсем ме спечелиха.

Тези дни ще посетя и музейната част, където в момента са изложени сребърни и златни накити от Варненския исторически музей.