Винаги съм смятала, че най-ценното, на което ни учат в училище, е човечността.

Всички нужни и не-толкова нужни знания избледняват с годините.

Може би си спомняме  някой учител, който ни е научил на „нещо“.

Да бъдем добри с хората около нас. Да поемаме отговорност. Да работим в екип и да не се предаваме ако се провалим.

А защо не и да бъдем щастливи?

Именно на щастие учи своите 10-годишни възпитаници един невероятен японски учител.

Вижте как

Това, което ме порази, е начинът, по който учителят разговаря с тези деца. Внимателно, но твърдо и сериозно. Като с равни. Няма лигавения, няма пазарлъци, няма „ама те са малки и не разбират“.

Той е болезнено честен, когато им говори за тъжните неща и им разкрива ценен урок за щастието в света на възрастните- че трябва да приемат всичко, което се случва, защото е част от живота им. И че връзката с другите и споделянето са важни.

За съжаление образователната система не отчита доколко децата са щастливи. Сравняват се тестове и оценки. И се чертаят стратегии как да направим учениците по-умни. Но не и по-човечни.

И така децата израстват и стават сериозни, начетени, но нещастни възрастни.

А си мисля, че светът би бил едно много по-хубаво място ако имаше повече щастливи възрастни…:)