светлината на следобеда


Имам един любим момент от пролетните следобеди.

Когато слънцето вече е ниско над покривите и клони към залез, светлината е най-красива.

Някак тиха и поетична едновременно.

Времето спира.

Слънчевите лъчи гъделичкат кожата и сякаш топлят овътре. Сетивата се отварят.

И внезапно – красотата извира от най-невзрачните предмети. Като това цвете в кухнята, което просто си  седи там, ден след ден, незабележимо.

До вчера, когато лумна в цялата пред-залезна светлина.

Дано има повече такива следобеди тази пролет…

Реклами
светлината на следобеда

4 мнения за “светлината на следобеда

  1. Сянката от листата – същинска рибка с отворена уста, която плува към дръжката. Даже и едно бяло оче си има 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s