празн(ичн)о

Обичам София да е празна.

Когато се махнат хората и колите, градът, който обичам, изпълзява от ъглите.

Улиците, злачни или припечени на обедното слънце, по които ти се струва, че само ти минаваш.

Лятната тишина, която се простряла навред и изпълва не само пространството, но и времето.

Всичко обикновено изведнъж става красиво и необичайно. Достойно за снимане. И дори за обичане.

Дай Боже повече такива празни(чни) дни в София!

 

 

 

Реклами
празн(ичн)о

Едно мнение за “празн(ичн)о

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s