празн(ичн)о

Обичам София да е празна.

Когато се махнат хората и колите, градът, който обичам, изпълзява от ъглите.

Улиците, злачни или припечени на обедното слънце, по които ти се струва, че само ти минаваш.

Лятната тишина, която се простряла навред и изпълва не само пространството, но и времето.

Всичко обикновено изведнъж става красиво и необичайно. Достойно за снимане. И дори за обичане.

Дай Боже повече такива празни(чни) дни в София!

 

 

 

Advertisements
празн(ичн)о

One thought on “празн(ичн)о

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s