Много исках да ида на TEDxNBU още от миналата година и много се радвам, че успях.

Темата, която организаторите зададоха в началото беше „Защо?“ (си струва да правим нещата, които правим)

Следвайки тази линия, ето защо за мен си струваше да отделя цял слънчев пролетен ден на това събитие:

• Някои от лекторите споделиха неща, които бяха не само вдъхновяващи, но и ме накараха сериозно да се замисля. Метафорично казано, това са „семенцата“, които посяха в главата ми. Цитирам ги по памет:

„Аз имам навика постоянно да се влюбвам в нови и нови  неща. Но впоследствие осъзнах, че да превърнеш влюбването (към човек или идея) в обич, се изискват много усилия, време и компромиси“ – Деси Бошнакова

„Животът на една дреха е колкото на една вафла“ – Яна Дворецка

„Опитват се да ни убедят, че сигурността е по-важна от свободата“ – Евгений Дайнов

„Фотографията е емоция, не мегапиксели.“ – Енчо Найденов

„Работата не е място.“
„Истинското състезание е с теб самият.“ – Георги Камов

• TED Презентациите бяха много добре подбрани, като най ми харесаха тази на Alain de Botton и Neil Pisricha
• В почивките си говорих със симпатични хора за четене, за кучета, за умението да правиш добро първо впечатление и за фотография. Не мога да не споделя сайта на Михаела Иванова, която каза че „след като снима на филм, вече няма сила, която да я върне към дигиталната фотография“
• Организаторите бяха вложили свеж подход, за да насърчат запознанствата между гостите и споделянето на идеи
• Не на последно място – в TEDxNBU торбичката освен традиционните рекламни материали (и много готината чаша на Mini ) имаше и пакетче със семена, което смятам да използвам за Guerilla Gardening  🙂

Като цяло събитието (поне за мен) беше възхвала на бавното. Говорихме за бавна мода и бавни снимки, за способността да се вглеждаш и откриваш хубавите неща наоколо.

А отделеното време да създаваш неща и да откриваш красотата за мен винаги е било ключ към щастието.