Снегът е бомба със заглушител.
Избухва с категорична тишина.
За да ни напомни да намалим темпото
и да си пъхнем суетата в някое чекмедже.
А после да излезем на разходка.

мечтая за поезия на ежедневието

редове, пъхнати между топли чаршафи сутрин

думи, стаени на дъното на чаша чай

образи, надничащи иззад стари огради

мълчания по-скъпи от злато

През май тази година си купих щастие на цена 279 лв.
Яркозелено на цвят, с две колела.
Ползвам си го със здраве вече пети месец.

Донесе ми много
смях
слънце
свобода

Инвестицията в някои вещи е с висока възръщаемост на хубави моменти.
Хубаво е да мислим и за това, когато купуваме.
Така току-виж сме осъзнали, че всъщност нямаме нужда от толкова много, за да бъдем щастливи.

Обичам София да е празна.

Когато се махнат хората и колите, градът, който обичам, изпълзява от ъглите.

Улиците, злачни или припечени на обедното слънце, по които ти се струва, че само ти минаваш.

Лятната тишина, която се простряла навред и изпълва не само пространството, но и времето.

Всичко обикновено изведнъж става красиво и необичайно. Достойно за снимане. И дори за обичане.

Дай Боже повече такива празни(чни) дни в София!