Не знам дали защото е годината на заека или поради някаква друга мистериозна причина, но напоследък вкъщи се забелязва повишена концентрация на зайци.

До този момент са 7…но нали знаете…зайците се множат бързо 😉

Ето ги:

Заек номер 1: Донесох си го от един Коледен базар в Будапеща 🙂 Пълнен е с лавандула.

 

Заек номер 2 и 3: Всъщност са двойка февруарски зайци. Бяха за подарък, ама не можах да им устоя и си ги запазих.

Заек номер 4: Този е изработен от филц и има най-смешния пиянски нос на света.

Заек номер 5: Е много специален, защото е правен от не само талантливата, но и  (както се види) доста сръчна Мария. Характерна особеност – носи дантелени кюлоти.

Заек номер  6: Е еднин доста вятърничъв заек – брошка от тук.

7-ми и последен (засега), но не по важност: Специалният Friday Bunny, който Ани нарисува върху кецките ми. Получи се доста добре и съм сигурна,че винаги когато нося тези кецки ще нося и добро натроение 🙂

 

Тези музиканти веселят хората, излезли да се порадват на пролетното слънце в градинката пред Народния театър. Свирят доста сносно популярни джаз парчета и ми напомнят някак на Buena Vista Social Club.

Докато гледах ето този клип на Kotarashky се замислих колко хубаво би било да направим серия снимки на уличните музиканти в София.

Пуснах мухата в туитър и @Saaabina, @ralchev, @djori и @asennenov изявиха ентусиазъм да се включат.

Ако и вие искате да се включите, ето накратко каква е идеята:

Всеки може да снима с каквото си иска – дигитален или лентов фотоапарат, сапунерка, телефон ( и всякакви други фотографски апаратури, с които, ще ме извините – не съм запозната). Снимките може да са цветни или черно бели, позволени са всякакви фотографски техники и тайни хватки. Само без Photoshop, моля 🙂 Може да бъдат придружени от текст, както @ralchev предложи, а може да са си просто снимки на улични музиканти.

За да събираме на едно място снимките направих  Sofia Street Music . Снимки можете да изпращате на sofia.street в  abv. bg

Като съберем повечко фотографии може да направим една offline изложба 🙂

Хайде, да видим как звучи София!

думите често ни служат за да заглушим това, което идва отвътре.

за да не се вслушаме в него

и най-вече – да не го чуе човекът отсреща.

затова можем да помълчим  истински само с онези,

които обичаме.

тишината е любов.

 

Истанбул е нахален като уличните си търговци, които те заговарят на хиляди езици от всеки ъгъл.

Той влиза в теб и завладява сетивата. Слуха. Обонянието. Зрението.

Сърцето ти.

Истанбул е гъст и тъмен като утайката от кафето.

Хем горчив, хем сладък.

Истанбул се пие на малки, бавни глътки. С кеф.

Той е  сладкия ябълков чай, който момчетата разнасят сутрин с табли по дюкяните.

Той е мързелив котарак, опънал се да пече корем на мартенското слънце пред Синята джамия.

Той е стипчив сок от нар, прясно изцеден от уличен търговец и изпит на крак на една почти отвесна и много тясна уличка.

Той е рибарски залез на пристанището и хапка balık ekmek*.

Той е импровизирана музика, небрежно създавана по ъглите, в музикалните магазини, в тесните кафенета.

Той е сръчен чирак, който се промъква ловко между масите със съд с живи въглени за да ти запали наргилето.

Той е в красивите орнаменти на оята, в която женските пръсти вплитат толкова много мечти.

Истанбул е още толкова много неща.

И колкото и на бавно да го пиеш – една чашка никога не ти стига. Винаги искаш да се върнеш за още.

__

*balık ekmek – хлебче с риба, рибен сандвич