Истанбул на малки глътки

Истанбул е нахален като уличните си търговци, които те заговарят на хиляди езици от всеки ъгъл.

Той влиза в теб и завладява сетивата. Слуха. Обонянието. Зрението.

Сърцето ти.

Истанбул е гъст и тъмен като утайката от кафето.

Хем горчив, хем сладък.

Истанбул се пие на малки, бавни глътки. С кеф.

Той е  сладкия ябълков чай, който момчетата разнасят сутрин с табли по дюкяните.

Той е мързелив котарак, опънал се да пече корем на мартенското слънце пред Синята джамия.

Той е стипчив сок от нар, прясно изцеден от уличен търговец и изпит на крак на една почти отвесна и много тясна уличка.

Той е рибарски залез на пристанището и хапка balık ekmek*.

Той е импровизирана музика, небрежно създавана по ъглите, в музикалните магазини, в тесните кафенета.

Той е сръчен чирак, който се промъква ловко между масите със съд с живи въглени за да ти запали наргилето.

Той е в красивите орнаменти на оята, в която женските пръсти вплитат толкова много мечти.

Истанбул е още толкова много неща.

И колкото и на бавно да го пиеш – една чашка никога не ти стига. Винаги искаш да се върнеш за още.

__

*balık ekmek – хлебче с риба, рибен сандвич

Advertisements

16 коментара

Filed under в снимки, за душата, пътешествия

16 responses to “Истанбул на малки глътки

  1. Страхотен текст 🙂 Усмихна ме! И ме накара да се замисля кога скоро да го посетя отново 🙂

  2. Безкрайно съгласна! I love как си го написала!

  3. Това е истинския дух на Истанбул! Невероятно си го описала!

  4. Kalina

    Много красиво, а и не съм била там отдавана. Защо не? Та аз не съм ли един мързелив котарак:-)

  5. gotvenetolesno

    Хубаво е…:)

  6. Много добре си уловила същността. Обичам такива текстове.

  7. Много ви благодаря за милите думи. Когато вдъхновението е налице, текстовете се пишат почти сами :))) А Истанбул е голямо вдъхновение…

  8. Браво, поздравления!
    Душата ти познава този град, явно не от днес.
    Желая ти здраве и успехи в описание на твоите усещания!

  9. Pingback: Истанбул на малки глътки | Bulgarian Blog

  10. Pingback: в дъжда | Вила Вилекула

  11. А какъв дъжд валеше… 😉

  12. velislava

    Да опишеш нещо добре, означава всеки да разпознае себе си в текста.
    Или нещо да научи от написаното.
    Или да трепне сърцето, душата или духът му!
    Браво, Цвети, успяла си! Това е!Имаш го!
    Продължавай, не спирай!

  13. Ооооооооооох, Станбул!

  14. Мноого си добра. Пиши.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s