Октомври.
Дъжд и портокали.
Странно е как мириса на портокал в съзнанието ми е свързан основно с Коледа. Тогава ги пускаха по магазините само.
Лятото си тръгна, но някак не ми е тъжно. Има приятен после-вкус, като жасмина в зеления чай, който пия напоследък.
Кой знае…може би ни очакват дълги мрачни и мокри есенни дни. И студени неприветливи вечери.
Не е важно сега. Сега листата тепърва жълтеят и небето едва е сбърчило чело…Все още наоколо пълзи вдъхновение.
Какво по-добро време за мечтаене? За правене на любими неща?
…
И не, това на снимката не са портокали. Чушки са 🙂
Вила Вилекула 