Питат ли ме дей…морето?

sea

Поморие, лето 2009-то.

Усещането е като в прашното, мръсно и презастроено индийско  предградие Гургаон.

Нямам какво повече да добавя.

Advertisements
Питат ли ме дей…морето?

6 thoughts on “Питат ли ме дей…морето?

  1. Град Бяла, 18/08/2009: почти същата картинка…

    Малко по малко дивите кътчета на Черноморието се превръщат в … купчина бутон, тухли, асфалт и грозотии, високи 8-10 етажа, на брега на морето, с огромни грозни сенки, които правят „залез слънце“ да настъпи поне час по-рано…

    Снимки имам, но не ми се споделят. Тъжно ми е…

    Все едно си в Люлин или Младост, в бодрите соц-времена, когато се „градеше животът нов“… От бетон, разбира се… Само че, сега това е на морето.

    Идиоти ли сме, какви ли сме, за да не виждаме?… 😦

    1. pippi каза:

      Странното е, че и аз се почувствах като в Люлин. И най-ужасното беше че имаше огромни 4 звездни хотели – толкова огромни – едва ли някога ще ги напълнят. Направо не знам…ако някой изобщо има намерение да печели от тези хотели а не е просто пране на пари…кой си мислят че дойде да почива в тях…:(

  2. Мечтите на живеещите край морето не са свързани с нашите желания. Затова и след известно време тези блокове мастодонти ще бъдат най-вероятно бутани. А ние, българските туристи, сигурно вече ще сме свикнали с плажовете на Гърция, Турция, италия…. Жалко наистина, но когато едно нещо се прави без мисъл за утре – това е неизбежно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s