Поморие, лето 2009-то.
Усещането е като в прашното, мръсно и презастроено индийско предградие Гургаон.
Нямам какво повече да добавя.
Поморие, лето 2009-то.
Усещането е като в прашното, мръсно и презастроено индийско предградие Гургаон.
Нямам какво повече да добавя.
Град Бяла, 18/08/2009: почти същата картинка…
Малко по малко дивите кътчета на Черноморието се превръщат в … купчина бутон, тухли, асфалт и грозотии, високи 8-10 етажа, на брега на морето, с огромни грозни сенки, които правят „залез слънце“ да настъпи поне час по-рано…
Снимки имам, но не ми се споделят. Тъжно ми е…
Все едно си в Люлин или Младост, в бодрите соц-времена, когато се „градеше животът нов“… От бетон, разбира се… Само че, сега това е на морето.
Идиоти ли сме, какви ли сме, за да не виждаме?… 😦
Странното е, че и аз се почувствах като в Люлин. И най-ужасното беше че имаше огромни 4 звездни хотели – толкова огромни – едва ли някога ще ги напълнят. Направо не знам…ако някой изобщо има намерение да печели от тези хотели а не е просто пране на пари…кой си мислят че дойде да почива в тях…:(
аз вече не се чудя, какво, защо и как стана така…
вече питам хората, които още ходят там, защо.
Ами аз отидох заради едни хора…но иначе вече на Черноморието…не!
Надявам се поне всичко на север от Каварна до границата да оцелее в сегашния си вид
Мечтите на живеещите край морето не са свързани с нашите желания. Затова и след известно време тези блокове мастодонти ще бъдат най-вероятно бутани. А ние, българските туристи, сигурно вече ще сме свикнали с плажовете на Гърция, Турция, италия…. Жалко наистина, но когато едно нещо се прави без мисъл за утре – това е неизбежно.