Знам че не съм писала отдавна. Ето нещо което ми хареса и реших да споделя:
(болката на един изповедник)
Стъпвам леко. Пазя керемидите.
Бъркам в задимените комини.
Хората споделят си обидите
и излита пушекът интимен.
Пласт от сажди – болки и съмнения.
Спомени от огъня в душите.
Хиляди подмолни огорчения.
Черни – като мъката на дните.
Викат ме. Споделят си тревогата.
Ревности, скандали и причини.
Всеки с болка мисли си за огъня.
Печката дано да не изстине.
Кюнците си снаждат. С притеснение.
Да не би от дим да се разплачат.
А отгоре има си решение –
там работи коминочистачът.
Идвам… Само моля ви във чувствата
огънят дима да превъзхожда.
Че излита пушекът във пустото
и обратно никак не прехожда.
Колко са задръстени комините…
Сажди, пепел – минали любови.
Плача и въздишам през годините,
цапан с чужди болки и отрови.
Иска ми се, както съм на покрива –
дъжд да се излива във пощада.
И да стане във душите мокро –
в миг на опростителна наслада.
устните в пожар да се целуват…
Стъпвам леко. Черен сред комините.
А край мене гълъби кротуват.
Мислех да напиша предълъг пост. Но няма.
Вила Вилекула 