Причината се казва Камен Донев.
Най-сетне гледах „Народното творчество“.
Не просто спектакъл. Катарзис.
Не просто гениален актьор. Вдъхновение.
Ей заради такива неща си струва да останеш и да се бориш с простотията, мръсотията и безумието, мамка му!
за душата
iLike
Аспарух ми прехвърли щафетата за „нещата които ми харесват“. Както Мимето е споделила в нейната версия за нещата , списъкът може да се окаже дълъг и пре-дълъг 🙂 Затова ще кажа само няколко неща, които ми хрумват от раз…
Например…харесват ми междинните сезони. Нищо по-хубаво от ранна пролет или циганско лято 🙂
…и светулките. Кой не ги е гонил из квартала като малък. Чудя се, кога ли ще се появят тази година?
Обичам да си говоря с непознати хора. За всичко. Изобщо не се притеснявам да заговоря някого просто ей-така, но като че ли в България на това не се гледа с много добро око.
Харесвам усмивките. И усмихващите се очи.
…децата много харесвам ( и мисля че и те мен)
Харесвам странните, неочаквани комбинации от думи. I’m a word-o-holic, yup!
Много харесвам хората с идеи, и тези, които не мрънкат.
Харесвам градове на вода. Носят особена енергия.
…и ръчно направени неща. Някой е вложил част от себе си.
…да танцувам меко казано харесвам…
и дъжда много.
Дотук. Да продължи моля някой друг…
Суфи хайку
Не знам дали съм споменавала колко съм вдъхновена от суфизма.
Ето днес попаднах на три прекрасни хайку-строфи от Джелядин Руми:
Here I mourn and fast
Yet behind the veil my love
Waits for me, naked.
*
Possessing you,
I Shall not be me but you –
Who will then be I?
*
Closer than each breath,
For you I look everywhere:
Where are you hiding?
100 години четене
Малко съм натъжена, но не и особено изненадана от резултата на кампанията „Голямото четене“. Фактът, че морално остарял роман като „Под Игото“ е на първо място може да значи че:
а) в новата българска литература няма по-добри образци (което не е вярно, „Тютюн“ например е невероятно добър български роман)
б) мисленето на голяма част от българите е „задръстено и кръчмарско-патриотично“, както се изрази един приятел
в) за мнозинството „Под Игото“ е една от малкото (ако не и единствената) книга, която си спомнят да са чели (някога отдавна и по задължение)
г) цялата работа с гласуването е нагласена
Оставям на вас да си прецените кои и колко от горепосочените отговори са верни.
Аз реших да използвам времето да прочета останалите книги от списъка с десетте финалиста,които не съм чела.
На първо място в читателския лист поставих „100 години самота“ и беж към книжарницата да си я купя. Каква изненада обаче – любезно ми обясниха, че има забрана за издаване на книгата на български поради някаква мацаница с авторските права. Последното издание е някъде от 70те и може да се намери само на старо.
Ммммда…Добре че я имаха на английски в „Orange“.
Корицата е красива, а и не рискувам да попадна на някой бездарен превод.
А броеницата е подарък от мечтания и прекрасен Истанбул…
Вила Вилекула 