Мъглата е особено състояние.
Влизаш в нея и излизаш някъде другъде, като някой друг.
Акварелни силуети. Размити граници. Души, загърнати в меланхолия.
Безкрайни възможности за пресъздаване.
Реалността е част от този невероятен роман.
Мъглата е особено състояние.
Влизаш в нея и излизаш някъде другъде, като някой друг.
Акварелни силуети. Размити граници. Души, загърнати в меланхолия.
Безкрайни възможности за пресъздаване.
Реалността е част от този невероятен роман.
Много исках да сложа хубава снимка на сладко кученце на този пост. Но нямам такава.
Не защото в приюта на Animal Shelter Sofia в Богров няма сладки кученца. Напротив!
Там има 500 кучета – малки и големи, грозни и красиви, рошави, игриви и по-срамежливи.
Всички си приличат по едно- имат нужда от внимание и грижа.
Също като нас хората- и те ревнуват, като видят, че са извели някой друг да бъде разходен. И те лаят за внимание. И те се страхуват, и те не искат да живеят в кофти условия.
Ако сте забравили това – Богров е на 20-тина минути път с кола от София и посещението там определено действа отрезвяващо.
Страх ме е от улични куюета и не съм защитник на правата им. Но се опитвам да уважавам избора на доброволците, които се занимават с тази кауза. Защото за това се изискват доста повече усилия, отколкото да седиш пред компютъра и да пишеш злобни коментари.
И не, не смятам, че вместо да се занимават с „некви си помияри“, всички тези хора трябва да работят за децата в домовете, за болните и бездомните. Защото всеки сам си избира каузата. По-добре да се бориш за нещо смислено, отколкото само да крещиш безсмислици отстрани.
Благодаря на Бъни, която не спря да ме ръчка да „направим нещо с децата в училището“. Е, това „нещо“ се случи – 13 деца разхождаха кучета в приюта миналата седмица. Другия месец пак.
Не е много, но е една от малките ми лични победи за тази година – над собствените ми страх и безразличие.
Наскоро прочетох в книгата Focus на Лео Бабута, нещо, което ми се стори много вярно.
В наши дни нямаме време за ритуали, защото всички винаги бързаме за някъде.
А ритуалите са ценни, тъй като маркират важните моменти в живота ни (раждане, кръщене, сватба, смърт). Или ни спасяват от ежедневната лудост.
С настъпването на студеното време преоткривам удоволствието от приготвянето на чай.
Няколкото минути на концентрация върху „тук и сега“, върху вкуса, аромата и топлината на напитката.
Малък ежедневен ритуал, подходящ както за отдръпване в себе си, така и за сближаване с някого.
Мълчанието върви с пиенето на чай някак естествено. В тишината успяваме да се чуем.
Последната неделя на август е сочна
като праскова, чиито вкус ще помня дълго.
Сокът на лятото се стича по лактите ми…
Оставям го да сладни и лепне.
Ще си ходя така – омазана като циганче,
ще си крада слънце и ще си го крия в джобовете…
А после, през декември, ще се зарадвам като го намеря.