Не знам дали защото е годината на заека или поради някаква друга мистериозна причина, но напоследък вкъщи се забелязва повишена концентрация на зайци.

До този момент са 7…но нали знаете…зайците се множат бързо 😉

Ето ги:

Заек номер 1: Донесох си го от един Коледен базар в Будапеща 🙂 Пълнен е с лавандула.

 

Заек номер 2 и 3: Всъщност са двойка февруарски зайци. Бяха за подарък, ама не можах да им устоя и си ги запазих.

Заек номер 4: Този е изработен от филц и има най-смешния пиянски нос на света.

Заек номер 5: Е много специален, защото е правен от не само талантливата, но и  (както се види) доста сръчна Мария. Характерна особеност – носи дантелени кюлоти.

Заек номер  6: Е еднин доста вятърничъв заек – брошка от тук.

7-ми и последен (засега), но не по важност: Специалният Friday Bunny, който Ани нарисува върху кецките ми. Получи се доста добре и съм сигурна,че винаги когато нося тези кецки ще нося и добро натроение 🙂

 

От скоро се сдобих с умен (smart) телефон. Няколко часа се опитвах да затопля все още хладните  отношения помежду ни и да положа солидни основи на бъдещата ни (надявам се  сравнително дълготрайна) връзка. В следствие на това се убедих,че телефонът е не просто умен, той направо е твърде много, чак ненужно умен.

Има хиляди функции. Хиляди widgets, settings, applications и прочие.

От една страна това много ми допада, обаче като се замисля – колко от тях ще ползвам – едва ли ще са всичките.

Но нищо де, както някой днес каза „аз не, че ги ползвам тези неща, ама е хубаво да знам, че ги имам“.

Складираме потенциални възможности.

Трупаме потенциални приятели/партньори/любими в социалните мрежи.

Събираме информация, която може би, някой ден ще ни влезе в употреба.

Така се чувстваме по-спокойни, по-владеещи положението, по-влиятелни и важни.

Но не винаги по-щастливи.

Не винаги важи любимата реплика на Мечо Пух „Колкото повече – толкова повече“.

Щастието има нужда не от количество, а от качество за да вирее.

________

Графиката е от тук

 

 

Ако щастието има мелодия, то вероятно това е Bossa Nova…

Звуците се точат като  сладък слънчев мед в неделен следобед.

Толкова много любов има в тази музика.

А какво би могло да бъде по-хубаво от това някой да ти изпее всичката тази любов на родния ти език?

Именно това се случи вчера в Tea House.

На свещи. С красивия  глас на  Марина Господинова, акомпанимента на Антони Дончев и Венци Благоев. И с текстовете на прекрасната Мария Донева.

За да добиете представа за преживяното, представете си мелодията на Águas de Março с приблизително този текст:

Тик-так, тик-так! –

настоява капчука.
Пролетта ще е тука
след петнайсет минути!
През виелици люти

вече път си пробива.
Зачервена, красива
пийва чай в кафенето.
Позатоплена, ето,

приближава към къщи.
Тайна тя ще ти каже,
нещо хубаво даже
сигурно ще се случи,
първи ти ще научиш,

(…)

Разбира се, много трудно е да си представите гласа на Марина или импровизациите на Венци на чайник 🙂

Затова, като за начало може да гледате Джаз линия по БНТ на 31 март, където ще бъде представен този прекрасен проект.

През април-май обещаха да посвирят пак на живо някъде в София. Ще очаквам с нетърпение!

Тази история започва на софийската Централна автогара.

Там има щанд за книги. Основно кримки, чик-лит, любовни романи и бестселъри.

Неангажиращи заглавия, колкото за запълване на времето.

Кориците са ловки съблазнителки. Мамят те със силно гримираните си очи, навират разголените си прелести в ръцете ти: „Хайде, купи ме! Прочети ме!”

Въпреки себе си посягаш. Трябва да пипнеш тези гъвкави тела. Да усетиш гладката им кожа с върховете на пръстите си. Да станеш толкова интимен с тях колкото изобщо е приемливо на обществено място.

Знаеш, че ако имаш малко време насаме с книгите от цялата тази недодялана първа среща може да излезе нещо хубаво. Може дори да си тръгнеш с някоя от тези красавици под ръка…И после да й се наслаждаваш вечер в леглото, или сутрин върху кухненската маса. Дори…в обедната почивка в офиса или в безкрайните задръствания…

Що се отнася до книгите ти имаш принципи. Харесва ти да правиш любов с тях дълго, протяжно… Понякога – когато не успееш да обуздаеш страстта си – си груб. Харесва ти да ги мачкаш и нараняваш. Да редиш несвързаните си мисли в душите им,. Да оставяш следи по телата им. Но дори тогава никой не може да те съди. Кой каза,че любовта е винаги мила и нежна?

Разбира се, няма как да знаеш какво ще стане преди да разлистиш една книга за пръв път. Преди да се опиташ да свалиш грима и евтините парцалки, които обвиват същността й.

Живееш именно за тези първи докосвания, за този взрив от любопитство и желание, който те  разтърсва из основи и кара ръцете ти да треперят. Страхът да не сбъркаш те прави смешно непохватен …и ти придържаш леко книгата, съзнавайки, че макар да е в ръцете ти, тя все още не е напълно твоя.

***

Ето, вече я държиш – онази – с тъмните кадифени корици и някак дяволито изражение. Разгръщаш я напосоки. В този момент съществува само тя.И звукът на сърцето ти. Целият смисъл на твоето съществуване е концентриран в 250 думи на случайно отгърната страница.

Но не ти е писано да го разбереш. Не ти е писано да я любиш…

„Какво сте я запрелиствали тази книга? Ако щя я купувате – купувайте я!” прекъсва те възрастният глас на жената зад щанда.

 

Ех, ама и вие какво разбирате от любов, госпожо…