Ех, ама и вие какво разбирате от любов, госпожо…

Тази история започва на софийската Централна автогара.

Там има щанд за книги. Основно кримки, чик-лит, любовни романи и бестселъри.

Неангажиращи заглавия, колкото за запълване на времето.

Кориците са ловки съблазнителки. Мамят те със силно гримираните си очи, навират разголените си прелести в ръцете ти: „Хайде, купи ме! Прочети ме!”

Въпреки себе си посягаш. Трябва да пипнеш тези гъвкави тела. Да усетиш гладката им кожа с върховете на пръстите си. Да станеш толкова интимен с тях колкото изобщо е приемливо на обществено място.

Знаеш, че ако имаш малко време насаме с книгите от цялата тази недодялана първа среща може да излезе нещо хубаво. Може дори да си тръгнеш с някоя от тези красавици под ръка…И после да й се наслаждаваш вечер в леглото, или сутрин върху кухненската маса. Дори…в обедната почивка в офиса или в безкрайните задръствания…

Що се отнася до книгите ти имаш принципи. Харесва ти да правиш любов с тях дълго, протяжно… Понякога – когато не успееш да обуздаеш страстта си – си груб. Харесва ти да ги мачкаш и нараняваш. Да редиш несвързаните си мисли в душите им,. Да оставяш следи по телата им. Но дори тогава никой не може да те съди. Кой каза,че любовта е винаги мила и нежна?

Разбира се, няма как да знаеш какво ще стане преди да разлистиш една книга за пръв път. Преди да се опиташ да свалиш грима и евтините парцалки, които обвиват същността й.

Живееш именно за тези първи докосвания, за този взрив от любопитство и желание, който те  разтърсва из основи и кара ръцете ти да треперят. Страхът да не сбъркаш те прави смешно непохватен …и ти придържаш леко книгата, съзнавайки, че макар да е в ръцете ти, тя все още не е напълно твоя.

***

Ето, вече я държиш – онази – с тъмните кадифени корици и някак дяволито изражение. Разгръщаш я напосоки. В този момент съществува само тя.И звукът на сърцето ти. Целият смисъл на твоето съществуване е концентриран в 250 думи на случайно отгърната страница.

Но не ти е писано да го разбереш. Не ти е писано да я любиш…

„Какво сте я запрелиствали тази книга? Ако щя я купувате – купувайте я!” прекъсва те възрастният глас на жената зад щанда.

 

Ех, ама и вие какво разбирате от любов, госпожо…

Advertisements
Ех, ама и вие какво разбирате от любов, госпожо…

8 thoughts on “Ех, ама и вие какво разбирате от любов, госпожо…

  1. galika каза:

    Да, и аз обичам да разглеждам книги на този щанд, на централна автогара, докато дойде часът… Не може да се пипат, обаче, ако няма да купуваш, жената зад щанда е доста груба….

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s