поезия

мечтая за поезия на ежедневието

редове, пъхнати между топли чаршафи сутрин

думи, стаени на дъното на чаша чай

образи, надничащи иззад стари огради

мълчания по-скъпи от злато

поезия

важно е…

Коледа беше тъжна и напрегната.

Но ме накара да се замисля отново за това какво е важно:

да се обичаме и да се грижим за себе си

да обичаме някого. да му го показваме достатъчно често

да вярваме в добрината на хората

да прощаваме

да се радваме на днешния ден

да даваме най-доброто от себе си в това, което правим

да не се страхуваме да учим нови неща

да творим. не за слава и за пари, а заради вътрешната си потребност от творчество.

да вярваме. в нещо. в някой. в себе си.

да помним, че не ни е дадено да контролираме всичко в този живот

да се борим

да знаем, че въпреки всичко…всичко ще бъде наред.

 

важно е…

в лабиринта на мъглата

Мъглата е особено състояние.

Влизаш в нея и излизаш някъде другъде, като някой друг.

Акварелни силуети. Размити граници. Души, загърнати в меланхолия.

Безкрайни възможности за пресъздаване.

Реалността е част от  този невероятен роман.

 

 

в лабиринта на мъглата