Ако имате възможност да подарите една книга на човека когото обичате, коя би била тя?
И защо?
-
Последване
Последвано
Already have a WordPress.com account? Log in now.
Ако имате възможност да подарите една книга на човека когото обичате, коя би била тя?
И защо?
Вила Вилекула 
„Да убиеш присмехулник“ на Харпър Лий. Подарих я преди години на човека, когото най-много обичам – дъщеря ми. Любимата книга за любимия човек.
Сигурно „По пътя“ на Керуак. Просто съм твърде пристрастен, за да не я споделя. Пък и е красива книга, пълна с красиви неща – звучи подходящо (:
Но пък то зависи и от самия човек ^^
Иначе основната цел на този коментар е да каже, че наскоро попаднах на блога ти и съм чел чак до два след полунощ, когато просто не издържах и заспах (пък и трябваше да ходя на училище, де). Прекрасен е.
Историите, които разказваш са невероятни ^^
Managing for Results, Drucker
Когато се срещнахме я четеше
„Театър“ на Съмърсет Моъм, защото от години й разказвам за нея, а все забравям да й я взема.
Някаква, която той/тя би харесал 😉
(т.е. зависи какви книги харесва)
Малкият принц на Екзюпери, защото казва всичко за истинската любов.
И на мен Малкият принц ми беше първата асоциация 🙂 И защото всеки път е различна и единствената книга досега, която съм чела повече от един път…(4 дотук)
Втора асоциация: Алексис Зорбас на Н.К. или Алхимикът на П.К, защото „учат на живот и щастие“.
Трета, последна асоциация :), Човекът, който се смее от Юго. Защото е най-прекрасната приказка за Любовта.
„Алиса в страната на чудесата“, защото има всички въпроси и всички отговори на света.
Бих се поколебала между „Малкият принц“ и „Майсторът и Маргарита“. Зависи от самия човек.
Защо – „Малкият принц“ казва с много малки и простички думи най-големите и сложни неща за живота, а понякога човек има нужда да си ги припомня, най-вече по този начин.
„ММ“ казва същото по друг, не по-малко удивителен начин. Там има малко повече за доброто и злото, както и за покоя и светлината. Затова казвам, че зависи от човека какво бих подарила – едното е като да поднесеш бонбон в обвивка от онази хартия, която изглежда много естествена, сякаш направена от листа, осезаема и семпла, някак много „свое“, а другото – бонбон в обвивка, която си ходил да търсиш през незнайни царства и чукари и която си платил с мъки и дори капки кръв. За мен и двете имат еднаква стойност, но не вървят за всеки повод 🙂
„сто години самота“
А аз сигурно бих подарила „Ловецът на хвърчила“. „Малкият принц“ или „Закуска в Тифани“ също мога да подаря.
Стихосбирка на Дамян Дамянов, ако е момиче, той казва простичките неща по един безумно вълнуващ начин.
„Странник в странна страна“ на Хайнлайн, ако е момче, защото в един роман Христос се завръща на Земята, но сега е пратеник от Марс… та тази книга е като нова Библия по моему.
И, благодаря, че попита, най-сетне един свестен въпрос 🙂
Нещо мъничко, непретенциозно и любовно – „Аз“ на Филип Вехтер 🙂
Бих подарила „Алхимикът“ на Пауло Коелю, много съм впечатлена от книгите на този автор.Поздравления за интересния блог!
Бих му подарила моята „Пухкава приказка“. Така подарявам част от себе си 🙂
Преди време бих подарила „Малкия Принц“, но той ми донесе толкова много тъга…Първоначално мислех, че съм неговата капризна роза. После се оказа, че съм Лисицата. И накрая, когато той замина на своята планета, реших, че съм онова незабележимо тъжно цвете насред пустинята, което му каза, че хората нямат корени.
Ако го видя пак ще му подаря „Мистър Бог, аз съм Анна“ или „Нежни гръмотевици“ на Макс Лукадо…
Пропуснах да кажа защо „Мистър Бог, аз съм Анна“ и защо „Нежни гръмотевици“ на Макс Лукадо :).
Анна е намерила начин да общува с Бог по начин, по който не само харесва на самия Бог, но харесва и на самата Анна. Те се харесват един друг, обичат се и макар че никъде в книгата не се споменава какво мисли Той за нейните щуротии, някакси разбираме, че Той е щастлив да общува с нея.
„Нежни гръмотевици“ – защото ме разтопи, когато бях на път да се превърна в леден блок.