Книжна питанка

books

Ако имате възможност да подарите една книга на човека когото обичате, коя би била тя?
И защо?

Advertisements
Книжна питанка

17 thoughts on “Книжна питанка

  1. иво каза:

    „Да убиеш присмехулник“ на Харпър Лий. Подарих я преди години на човека, когото най-много обичам – дъщеря ми. Любимата книга за любимия човек.

  2. optimo каза:

    Сигурно „По пътя“ на Керуак. Просто съм твърде пристрастен, за да не я споделя. Пък и е красива книга, пълна с красиви неща – звучи подходящо (:

    Но пък то зависи и от самия човек ^^

    Иначе основната цел на този коментар е да каже, че наскоро попаднах на блога ти и съм чел чак до два след полунощ, когато просто не издържах и заспах (пък и трябваше да ходя на училище, де). Прекрасен е.

    Историите, които разказваш са невероятни ^^

  3. И на мен Малкият принц ми беше първата асоциация 🙂 И защото всеки път е различна и единствената книга досега, която съм чела повече от един път…(4 дотук)

    Втора асоциация: Алексис Зорбас на Н.К. или Алхимикът на П.К, защото „учат на живот и щастие“.

    Трета, последна асоциация :), Човекът, който се смее от Юго. Защото е най-прекрасната приказка за Любовта.

  4. Бих се поколебала между „Малкият принц“ и „Майсторът и Маргарита“. Зависи от самия човек.
    Защо – „Малкият принц“ казва с много малки и простички думи най-големите и сложни неща за живота, а понякога човек има нужда да си ги припомня, най-вече по този начин.
    „ММ“ казва същото по друг, не по-малко удивителен начин. Там има малко повече за доброто и злото, както и за покоя и светлината. Затова казвам, че зависи от човека какво бих подарила – едното е като да поднесеш бонбон в обвивка от онази хартия, която изглежда много естествена, сякаш направена от листа, осезаема и семпла, някак много „свое“, а другото – бонбон в обвивка, която си ходил да търсиш през незнайни царства и чукари и която си платил с мъки и дори капки кръв. За мен и двете имат еднаква стойност, но не вървят за всеки повод 🙂

  5. Стихосбирка на Дамян Дамянов, ако е момиче, той казва простичките неща по един безумно вълнуващ начин.
    „Странник в странна страна“ на Хайнлайн, ако е момче, защото в един роман Христос се завръща на Земята, но сега е пратеник от Марс… та тази книга е като нова Библия по моему.
    И, благодаря, че попита, най-сетне един свестен въпрос 🙂

  6. lenamila каза:

    Преди време бих подарила „Малкия Принц“, но той ми донесе толкова много тъга…Първоначално мислех, че съм неговата капризна роза. После се оказа, че съм Лисицата. И накрая, когато той замина на своята планета, реших, че съм онова незабележимо тъжно цвете насред пустинята, което му каза, че хората нямат корени.
    Ако го видя пак ще му подаря „Мистър Бог, аз съм Анна“ или „Нежни гръмотевици“ на Макс Лукадо…

  7. lenamila каза:

    Пропуснах да кажа защо „Мистър Бог, аз съм Анна“ и защо „Нежни гръмотевици“ на Макс Лукадо :).
    Анна е намерила начин да общува с Бог по начин, по който не само харесва на самия Бог, но харесва и на самата Анна. Те се харесват един друг, обичат се и макар че никъде в книгата не се споменава какво мисли Той за нейните щуротии, някакси разбираме, че Той е щастлив да общува с нея.
    „Нежни гръмотевици“ – защото ме разтопи, когато бях на път да се превърна в леден блок.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s