Много исках да сложа хубава снимка на сладко кученце на този пост. Но нямам такава.

Не защото в приюта на Animal Shelter Sofia в Богров няма сладки кученца. Напротив!

Там има 500 кучета – малки и големи, грозни и красиви, рошави, игриви и по-срамежливи.

Всички си приличат по едно- имат нужда от внимание и грижа.

Също като нас хората- и те ревнуват, като видят, че са извели някой друг да бъде разходен. И те лаят за внимание. И те се страхуват, и те не искат да живеят в кофти условия.

Ако сте забравили това – Богров е на 20-тина минути път с кола от София и посещението там определено действа отрезвяващо.

Страх ме е от улични куюета и не съм защитник на правата им. Но се опитвам да уважавам избора на доброволците, които се занимават с тази кауза. Защото за това се изискват доста повече усилия, отколкото да седиш пред компютъра и да пишеш злобни коментари.

И не, не смятам, че вместо да се занимават с „некви си помияри“, всички тези хора трябва да работят за децата в домовете, за болните и бездомните. Защото всеки сам си избира каузата. По-добре да се бориш за нещо смислено, отколкото само да крещиш безсмислици отстрани.

Благодаря на Бъни, която не спря да ме ръчка да „направим нещо с децата в училището“.  Е, това „нещо“ се случи – 13 деца разхождаха кучета в приюта миналата седмица. Другия месец пак.

Не е много, но е една от малките ми лични победи  за тази година – над собствените ми страх и безразличие.