простота

Твърде често големият избор вместо да ни прави по-щастливи, ни обърква и създава напрежение.

За съжаление по нашите географски ширини все още не сме се научили достатъчно да ценим простотата (моля да не се бърка с „простотията“)  – в отношенията, в храненето, в стила.

Затова е и изключително приятно да откриваш хора с идеи, които вместо да усложняват, се стремят да опростят нещата.

Като този ресторант например.

Няма меню с дебелината на средноголям роман.

Предлагат се три салати, три-четири вида основни ястия, един – два десерта (обикновено плодове).

И туйто!

Просто и честно.

И храната е вкусна, защото вместо да се опитват да се научат да готвят петдесет различни ястия, готвачите се концентрират върху пет.  А продуктите са подбрани внимателно, защото именно в тяхното добро качество се крие до голяма степен тайната на вкусността.

простота

празн(ичн)о

Обичам София да е празна.

Когато се махнат хората и колите, градът, който обичам, изпълзява от ъглите.

Улиците, злачни или припечени на обедното слънце, по които ти се струва, че само ти минаваш.

Лятната тишина, която се простряла навред и изпълва не само пространството, но и времето.

Всичко обикновено изведнъж става красиво и необичайно. Достойно за снимане. И дори за обичане.

Дай Боже повече такива празни(чни) дни в София!

 

 

 

празн(ичн)о

сок от август

Последната неделя на август е сочна

като праскова, чиито вкус ще помня дълго.

Сокът на лятото се стича по лактите ми…

Оставям го да сладни и лепне.

Ще си ходя така – омазана като циганче,

ще си крада слънце и ще си го крия в джобовете…

А после, през декември, ще се зарадвам като го намеря.

сок от август