Какво е истинското приятелство и има ли място цинизмът в него?

Миналата седмица една приятелка, която ходи в Щатите ми донесе молив от къщата на Хемингуей. Много писателски подарък 🙂 На молива имаше нарисувани котки.

Едва вчера, преглеждайки един стар брой на National Geographic разбрах каква е работата с котките.

Котките, които обитават къщата музей на Хемингуей имали по 6 пръста на предните си лапи 🙂 Потомък са на една шестопръста котка, която някакъв моряк подарил на писателя. В сайта на музея има снимки на някои от животинките, както и обяснения за  това как се грижат за тях. Имената, с които са ги кръстил, са просто убийствени 🙂

Днес най-сетне посетих „Баркод“ на Шишман. Отдавна ми се щеше да прескоча – някак любопитно е с тази закътана градина.

Градината обаче май е единственото нещо, за което си струва да се посети.  Бях наистина разочарована. Поредното място с претенции и без покритие. Отвратително нелюбезна сервитьорка. „Куба либре“ и без намек за ром.

А и като се замисля – чадърите и алуминиевите столове развалят чара на градината. Жалко, а можеше да стане любимо място …

Не, това не е пост за първи юни, защото всъщност вече е почти 3ти 🙂

Просто бях на Панаира на книгата в НДК и се сдобих с цели 5 книжки, а именно:

(започвам със сериозната, за да не си помисли някой че съвсем съм се вдетинила 😉 )

„Спутник моя любов“ на Харуки Мураками (сега чета „Норвежка гора“, по която Асето ме зариби)

„Карлсон от покрива отново лети“ и „Ето го пак Карлсон от покрива“ отлюбиматаАстрид Линдгрен. Как ме досрамя сам, че като бях по-малка нямах време за този Карлсон! И да…осъзнах всъщност, че съм си купила 2-ра и 3-та част…но ще си купя и първа 🙂

„Патиланци“ на Ран Босилек – нещо което четох мнооого отдавна и помня, че много обичах.

„Дао-то на Пух“ и „Дъ-то на Прасчо“ на Бенджамин Хоф – отдавна се канех да си ги намеря тези книжици, нали толкова обичам Пух 🙂

Така де  – оставих една сравнително солидна сума в НДК…но съм с около 5 пъти по-усмихната 🙂 🙂 🙂 🙂 🙂

А, освен това се възмутих, че имаше вход за изложението (поредната проява на непрозрачните методи на финансиране на НДК). Учудих се че в България има толкова много издателства ( и естествено се застоях най-много пред щанда на любимото ми „Колибри“). И разбрах, че в „Била“ продават книги 😉 (не ми се ще да мисля какъв жанр са).