Вчера отбелязах деня на детето с посещение на концерта на INXS. Някои впечатления по въпроса…

Зала „Фестивална“ не става особено за концерти. Макар че момчетата я напълниха, имаше какво още да се желае от акустиката. И от сигурността на стълбището – през цялото време се клатеше яко и аз си представях апокалиптични картини на срутване…

Новия вокал с безумното име J.D. Fortune нещо не ми го вдига. Момчето мяза повечко на метросексуален (хих) фен на Таркан, отколкото на вокал на INXS. Верно, че Майкъл Хътчънс си е Майкъл Хътчънс ама…освен това с голям зор го били намерили момчето. Представям си този ако е бил най-добрия кандидат, другите какви са…

На входа ни караха да си оставяме капачките от бутилките с минерална вода с гениалното обяснение „за да не замярате вокала с тях, че ако пак трябва да си търсят нов…“.  Впоследствие обаче се оказа, че Туборг, като един от спонсорите на събитието, беше монополизирал терена и за жадните се предлагаше само и единствено бира.

Охраната имаше също така безумното изискване да не внасяме фотоапарати, като тези, които си носеха им ги вземаха и им казваха после да минат да си ги приберат. Слава Богу – не можаха да намерят моя в огромната ми чанта (едно прекрасно предимство на големите чанти и безпорядъка в тях:) ) Иначе пък как щях да им го дам само.  Но цялото упражнение беше доста безмислено, тъй като хората си снимаха клипчета с телефоните така или иначе.

Новата мода при лиричните песни на концертите – няма запалки, но нека посветим с телефони!

Извод: не съм за масови концертни изяви, освено ако не харесвам ужасно много групата (какъвто не беше случая) , не съм с подобна компания фенове и не съм пийнала нещо вътрешносгряващо 🙂

Днес получих доста свеж подарък на една пресконференция. Фирма, която разработва жилищен проект в София ни подари…саксии с петунии. На фона на бозавата история с традиционни подаръци за журналисти (химикалки, чашки, тефтерчета, бутилки със алкохолно съдържание) това си беше някак различно и СВЕЖО. И на светлинни години далеч от представата ми за „подкуп“ – хи-хи 🙂

***

След гледането на „Парфюмът“ започнах все повече да се замислям,че пропускам голяма част от сетивните си усещания напоследък. А те понякога са повече от прекрасни – дори София може да ухае хубаво. Тези дни, привечер след дъжда градът е с аромат на липов цвят. Толкова е СВЕЖО и хубаво 🙂

Днес с изненада разбрах, че в Полша имало скандал около култово лигавото детско филмче „Телетъбис“ .

Лилавото човеченце, разбирате ли, било от мъжки пол, а носело червена дамска чанта. Сиреч – има съмнение, че е гей и това може да се отрази върху психиката на дечицата, които гледат филмчето. Освен това и Мечо Пух бил гей, щото приятелите му били все от мъжки пол…

Сега чакам да ми кажат, че Пипи е лесбо заради дружбата си с Аника. Всъщност цялата работа с чая и бисквитите е с една единствена цел – да я подмами и да се възползва от нея…А пък за Червената шапчица…там само като си помисля за какви извращения иде реч…и тръпки ме побиват 🙂

Не мога да чета дълъг текст на компютър. Затова май тактично пропускам блоговете с дъъълги постове (може да са най-най-интересните на света и все пак…).

Уважавам хората, които успяват да изразят това, което искат в половин до една печатна страница.

Аз самата установих че ми е трудно да пиша дълги неща. В около 120 реда казвам общо взето всичко, което имам да кажа. Останалото рядко е нещо различно от разтягане на локуми…