Снощи като се прибрах от работа не ми се спеше и си пуснах някакви серии на „Sex and the City“ , още от първия сезон. Симпатично сериалче,  макар и малко твърде американско и леко наивно на моменти. Та, един от епизодите (The bay of the married pigs) се разказва за женените и single (ох, не се сещам за български еквивалент…което е лошо) хората. Обсъждаха как като срещнеш женени приятели и им кажеш че си single, те ти хвърлят този  „poor single  you“ снизходителен поглед. А точно ден преди това с Пецата си говорихме как една обща приятелка я срещнала и и казала че е бременна във втория месец, гледайки я през цялото време с поглед тип „ох, горката тя няма сериозна връзка и скоро няма да ражда“. Въпросното момиче се омъжи за „голямата си любов“ (момък, който още преди да се оженят я беше завел да дои кози на село), които леко я води за носа. Та – типична картинка на еснафско щастие.

Тъпо е някак си да те гледат все едно си малоумен, недоразвит или нещо повреден, щом нямаш сериозна връзка. Като се замисля и аз как почти бях се омъжила преди 2 години, почти бях свикнала с мисълта за това и изведнъж – всичко се обърна за 1 ден. Случва се, трябвало е да се случи, не съжалявам. Само понякога ме е яд, че все по-трудно ми е да правя компромиси със себе си. Значи ли че това, че нещо не ми е наред, обаче?

…със своя сив рефрен,
защото теб те няма в този празен ден.
В луната отразен те виждам как си още тук
и пак не мога да заспя в цветен сън.

Много любима песен на Ваня Щерева.

Днес дъждът продължи да  разказва истории. И да сближава хората.

Докато чаках 280 на Плиска една възрастна жена ме попита дали може да се приюти под чадъра ми. Стана ми странно и хубаво 🙂

Вчера чух история за румънската ИКЕА. Разказа я мениджърът на компанията, която ще изгражда проект за 1 млрд. евро в Букурещ. Разхождайки се между рафтовете, дочул млада жена да споделя със съпруга си, че се чувства европейка. Било така, защото в ИКЕА на хората било демонтрирано доверие в (че няма да опитат да откраднат нищо).
За мое голямо учудване обаче, у нас явно не се демонстрира особено доверие на някои места, където се предполага че се движат основно интелигентни хора с добри обноски. На вратите на тоалетните в лъскавия „Интер Експо Център“  с огромни букви пише нещо от рода на „Пазете тоалетните чисти“. Това си е направо обида към хигиенните ми навици! Бих се радвала ако ме карат да се чувствам като „бял човек“ поне в местата, които имат претенции за „европейска“ атмосфера.

Днес най-сетне заваля.

Обичам дъжда. Той някак си освобождава и успокоява…като плача, може би.

Харесва ми да гледам как при първите големи капки, паднали върху нажежените тротоари, хората се суетят и чудят къде да се скрият.  Допада ми как ухае след дъжд – някакво особено усещане за близост до утробата на земята.

Днес от много работа пропуснах да видя дали е имало дъга. Някой случайно да я забелязал? 🙂