Имам нова любима паразитна дума и тя е „ултра“.

Мразя така.

Спомням си колко трудно ми беше да се откажа от „всъщност“ 🙂

Напоследък доста мисля върху нещо. което ми бяха подхвърляли отдавна, още преди да започна да се занимавам с журналистика.  Някой ми беше казал „Свободата на словото се простира до кабинета на главния редактор“.

Приемайки това на шега тогава, сега започвам да се замислям не докъде се простира, а има ли я изобщо тази свобода. Колкото и да се говори за независими медии, в най-добрия случай – ако не са обвързани с политически интереси, то те са малко или много под влиянието на рекламодатели и партньори.

Не това, обаче, е най-голямата беда. А по-скоро фактът, че май у нас, ако журналист се опита да изкаже своето крайно мнение по някой въпрос бива или в „по-добрия“ случай напсуван и окачествен като непрофесионалист или в по-грубия вариант – просто го бият.

Та това ако е свобода…тая свобода май доста боли…

Ако съм шофьор на такси или на автобус от градския транспорт (оказа се – не само в Софийския, но и в Пловдивския) и наближават избори…вероятността да ми се изпълнят желанията е доста голяма ако вдигна малко повече шум около себе си. Практиката досега показва, че явно това е печелившата формула!

Аз наистина уважавам правото на тези хора да стачкуват (макар че – аргументи, че не им стига заплатата от 600 лева не ме топлят – заплатата на баща ми е 3 пъти по-ниска). Обаче някак си не мога да не остана с впечатлението, че у нас всеки такъв разумен протест се обръща в извиване на ръце в стил “ подавам ти пръст, ти ми отхапваш ръката до лакътя“. И не мога да не си задавам постоянно въпроса – защо трябва да се стига до такъв вид изнудване, толкова ли е трудно да се разберат двете страни. И защо се обръща внимание само на протести, на които някой заплашва да (не) направи нещо, а не на такива, където хора се опитват да отвоюват правото си да живеят нормално?

Допълнение от 16.05.

Днес и манекенките, и те барабар с мъжете решили да протестират. Сладурани:) Поне е било хубава гледка!

Оказа се, че дори и „белите якички“ могат понякога да слязат от лъскавите си служебни автомобили и да се придвижват по алтернативен и малко по-здравословен начин 🙂

Днес видях на път за работа няколко господа с костюми, яхнали колела. Много ми стана усмихнато. Щом тия хора са оставили вкъщи отношението „аз съм много успял и сега ще ви демонстрирам каква кола карам“, предполагам че могат и още много други да го направят! 🙂

Ако вземе да става това явление по масово може би някой ще се сети че е крайно време да се направят вело-алеи и да се осигури възможност на хората да си стигнат спокойно до работа с колелото без да им се налага да се излагат на риск и да лавират между спрелите буквално навсякъде коли.