Тази вечер  беше хубава…

Запознах се в един магазин с момиче, което каза че с танцуване на салса по 3 часа всяка вечер се свалят много килца и тя била станала 44 когато танцувала. Малко беше трудно да и повярвам, че май беше по-закръкленка и от мен:) Представи ми се като Кари – мисля че се възприемаше като Кари Брадшоу от Sex&the city. Това беше просто неумолимо смешно.

*** 

 Бяхме седнали в градината на MRPizza на „Неофит Рилски“(бившето Авалон). Там е хубаво…като цяло обичам такива вътрешни дворчета. Имаше един хубав голям котарак от другата страна на оградата. Беше явно любовчия, защото половината от едното му ухо го нямаше 🙂 Храних го с пица, а той лакомо протягаше лапа в процепчето на оградата…

 ***

Бяхме с Лиана и Меган. Лиана е толкова невероятна – висока само 1.50 м, а толкова енергична и позитивна, опасна направо. Кокори ги ония големи тъмни очи ини убеждава как в Армения това, в Армения онова. Абсолютен образ! А Меаган казва че в Армения всички са толкова готини. Май си струва да я посетя таз страна. Още повече като чух за фабриките за коняк, вино, бира и шампанско 🙂 А да, опитвахме се да обясним разликата между „прошляк“ и „плужек“ на английски.

Та…пролет е…и се случват такива хубави неща 🙂

Днес направих следното велико откритие:

Търсейки близо 5 минути в кое меню на Excel, по дяволите, се намират знаците за неравенство („<„ и „>“) и прозрях…че всъщност се намират на клавиатурката…долу вдясно 🙂

Мъдрата мисъл на деня – обяснение защо съм си сменила скин-а на блога:

„Ми той старият нещо изчезна, затова си го смених“

Такива ми ти работи…

*Бележка под линия: Напразните усилия на мoят блокирал от напрежението днес мозък да мисли дадоха тез хм…“свежи“ резултати

Много ми е смешно когато някой в България използва израза „ВИП“. Още по-смешно ми е когато го използва в съчетание с имена като Евгени Минчев, Азис, Ивана, Мис Едикояси ( и подобните уродливи клонинги на българския шоубиз).

Обаче някак си хем ми е смешно…хем ми е едно такова тъжно. Защото май нашите „ВИП“ове отразяват нивото на цялото ни общество. Щом се прехласваме по „класата“ на девойки със съдържание на сутиена 100кратно по-голямо от това в главите…Щом идолите ни са някакви кичозни хермафродитни типове…Какви са обикновените хора тогава?

И тази поредна простотия с „ВИП Брадър 3“. Не че ще имам време (или желание) да го гледам. Но изпадам в ужас как хиляди ще го следят жадно и ще го обсъждат на масата, в кафето, на работа или във форумите…Как всички ще тръпнат да видят гей-изцепка, изневяра, оргия с любимите си „ВИП“ове.

А мен това ме отвращава…Да гледам примерно Катя Евро как се въргаля по пода нафиркана до козирката (имам някакво смътно усещане че ще направи нещо в този стил) само защото не може да намери друг начин да бъде интересна за публиката. Да гледам шепа събрани на едно място „звезди“ в отчаян опит да изпросят поредната доза внимание, кривейки се наляво-надясно, и позирайки като „скандални“.

Не, благодаря. Предпочитам да не съм толкоз „ВИП“…

Така казва един познат  по повод откровенната наглост на сервитьорите, които в общи линии са пишман че са се родили май.

Наскоро ми се случиха две неща, които ме карат да се убеждавам в правотата на това твърдение.

Първото действие: Висококласният ресторант „Before&After“ . Главни действащи лица – голяма компания ( няколко филолози, няколко медици) и сервитьор (тип – метросексуално-изглеждащ,  претенциозен и угоднически). Всичко върви съвсееем тривиално, докато един от филолозите започва да се ядосва, че уважаемия сервитьор не му носи бирата дори след 3тото повикване. Сервитьорът го играе high-class и презрително отбелязва „Тук не ви е „Дивака“ да викате така, простаци такива“.

Не, не извикахме управителя на заведението.

Без коментар.

Второ действие: Централна автогара. Хващам си такси, макар да живея съвсем близо,  защото някак си бул. „Сливница“ не е място за разходки на момичета след 11 вечерта. Стигаме и понечвам да платя. При което шофьора изръсва: „Ебаси майката, сега ще въртя обратно до автогарата повече празен, отколкото насам пълен.Що само на мен се падат тия курсове“. Този път не издържах и му се изрепчих:“Нали все някой трябва да ги прави тия курсове!?“

Уважавам всички, които си изкарват честно хляба. Но не съм длъжна да им търпя мрънканията, нали? И в моята работа има неща, които не обичам да правя, но няма как! Та – ми се иска – както аз стискам зъби за да са доволни хората, така и вместо да ми се развика или напсува шофьорът или сервитьорът да се усмихне и да забрави за миг че е шеф 🙂