Днес е хубав ден…

По няколко причини:

Днес е Първа пролет!Официално. Макар че с тези климатични промени може ли човек да разбере кога какъв сезон е. Спомням си с голяма доза носталгия зимата ( с много сняг), пролетта (с цъфналите дръвчета и онзи особен въздух), лятото (онова незабравимо лято на 2004) и есента (с експлозията от цветове и меланхолията на дъжда)…

Днес е празникът на моя роден град!Не знам защо е избран точно този ден, но е хубаво някак си да се празнува точно сега. Търново е толкова красиво когато цъфтят дърветата…За съжаление от няколко години насам никога не успявам да си бъда вкъщи за празника. Все се случва да съм ангажирана, а и днес също бях на работа. И беше четвъртък – най-натоварения ден…

Днес блогът ми се върна след около двуседмично отсъствие. Трябва да призная че ми липсваше и точно в дните, малко след като изчезна ми се пишеше най-много.Ето какво съм надраскала  когато вече не можех да се сдържам 🙂

14.03.2007

Това тук толкова ми прилича на  Оруел че чак тръпки ме побиват!

***

Бях в Люлин. Пътешествие извън моите познати реалности и светове. Back to the basics.Искам да работя с обикновени хора.Не с големи клечки и със зомбита„не искам да споря с велики хора“ 

***

откакто нямам блог все повече ми се пишезаконът за всемирната гадост in action 😦

Днес съвсем изненадващо получих кутия луксозни шоколадови бонбони. Знам от кого са, но не съм сигурна по какъв повод. Но беше прекрасна изненада…

Не на последно място, днес беше денят, който си избрах на първи март. Казват че денят бил като характера на човека. Днес беше типичен пролетен ден. Започна ясно и свърши с пороен дъжд. Шантав като мен… 🙂 Но все пак истински и красив.

Вчера се забавлявах с публикуваното в www.metropolis.bg съобщение за откриването на дългоочаквания аутлет на ZARA в София.

Тази вечер обаче, блогът LIGHTSTYLE на Капитал ме подложи на истинско изпитание с това ! Наистина много уважавам Мария, но нарисуваните от нея Апокалиптични картини на магазина мисля че ще ме накарат да го отбягвам по света и (най-вече) у нас.

Не че не обичам хубавите дрехи на сносни цени. Просто изпитвам ужас от стада шопинг-маниачки. Плюс това – колкото по-малко момичета имат като моята дреха – толкоз по добре, нали 😉

Желая да са оплача на широката или не чак толкоз широка общественост ( абе важното е да са оплача!) от температурния терор на който съм подложена от колегите в офиса.

По някакво ужасно стечение на обстоятелствата – или световна конспирация – не знам – мястото ми е точно, ама точно под климатика!

И какво се получава всеки Божи ден, забележете – НЕЗАВИСИМО какви са температурите навън…

Влизам си аз, геройски изкачила 4 етажа, и естествено изплезила език (е, да, знам …тряя спортувам повече) и разгорещена. Естествено, някой е успял да дойде преди мен и да пусне климатика на 31 градуса (нищо че навън е 21 примерно). И така – цял ден.

Понеча ли да го изключа – ме поглеждат умолително или зловещо – според ситуацията.

Ако се е затрило някъде дистанционното – настава национална трагедия на етажа.

А не дай Боже да рече некой да проветри…същински апокалипсис.

Затва, исках да кажа – да споделя с вас как ме тормозят ежедневно. Как сивото ми вещество (дето и без това не е в толкова излишни количества) – бавно се размеква.

Искам и аз кампания „Не сте сами“. Ама не искам протести и блокажи на столицата, нито пижамени шествия (не искам невинни хора да се поболеят зарад мен).

Само ако може да има въздух. С нормална температура. Друго не ща!

Днес бях на кратка командировка до Самоков и обратно.

Странно, но изобщо не съм сигурна дали това се случи или съм го сънувала -толкова нереални и различни от обичайния ми свят ми се видяха нещата по пътя. 

Нямах никакво време за разглеждане и усещане атмосферата на града, но ако трябва да нарисувам с много едри щрихи цялото пътуване, резултатът би бил нещо такова:

язовир „Искър“, който ни съпроводи по една дълга отсечка от пътя – отвратителни завои (дори на „Шипка“ са по-приятни)- странни зимни пейзажи с есенни листа – картофи – пропаднал път с голяма дупка – грозно порутено общежитие – още грозни стари блокове – магазини с шарени стоки – лъскави джипове с дебеловрати шофьори – странно заглеждащи колата ни хора – пусти улици – огромна „Община“ в соц-стил (интериорът ми напомни за стария „Пионерски дом“ в Търново) – нелепо претенциозна сграда на читалището – „показен“ магазин (така и не разбрах какво „показват“ там) – стара турска чешма – джамия – усещане за друг свят – часовник спрял преди поне 40 години – тягостно чувство на разруха и изоставеност лъхащо отвсякъде.

Дано не ми се сърди някой самоковец като прочете това. Истината е, че града ме заинтригува и бих отишла да го разгледам. Този път наистина 🙂