Винаги съм смятала моно-спектакъла за едно от най-големите предизвикателства за един актьор. Тогава си проличава кой наистина е добър.

Сигурно усещането е много завладяващо. Изправяш се сам пред всички. Няма кой да ти подаде реплика или да те окуражи с намигване. Но пък от друга страна можеш да импровизираш безкрай, да общуваш с публиката, да режисираш действието без да се страхуваш че някой ще се вцепени от вмъкнатата импровизация.

До днес бях гледала моно-спектакли само на Мариус Куркински. Няма нужда да описвам колко е добър. Това всеки, който е гледал поне едно негово представление го знае.

Тази вечер бяхме на „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ в камерната зала на Народния. Беше удоволствие да гледаш Мариус Донкин как се смее и плаче, да се смееш и плачеш с него. Раздаде се човекът, не можех да откъсна очи…А и пиесата беше хубава, истинска и много човешка. Иска ми се след време да я гледам пак.

И още едно „моно“ много ми се гледа – „Възгледите на един учител за народното творчество“ на Камен Донев. Този човек е наистина талантлив и много съжалявам, че нямаше билети за представлението на 4-ти декември (а на 31-ви някак си не ми се ходи на театър). Дано го дават и януари.

Днес  Цвети откри дългоочакваната от мен изложба, посветена на любимите на всички през соц-а Трабанти. Беше скромно и уютно в „Чайната“, като очаквано дойдоха доста гости 🙂

Всички се вече се шегуват, че си е спечелила нов прякор – Трабанта. И май наистина мини-колата се е превърнала в голяма страст за нея в последните години.

Ето и две смешни истории за „Трабита“, които подочух по време на събирането:

Валял проливен дъжд. На някаква спирка без козирка се били събрали много хора и чакали да дойде автобуса, а той все не идвал и не идвал. По едно време пред спирката спира Трабант. Шофьорът смъква стъклото, ухилва се ехидно и се обръща към хората на спирката:

-Извинете, чували ли сте някой нов виц за Трабант?

Второто е истинска история.

Действието се развива в Цвикау (където е заводът на Трабант). Българин на гости на свой приятел. Гледа – голям сив панелен блок и до него още по-голям и сив панелен паркинг.  На паркинга само Трабанти – дестеки редици Трабанти. И един единствен „Ситроен“. Българинът изразил удивление пред тази умилителна картина.  А приятелят му германец уточнил:

-Не се чуди. Това е паркингът на работещите в завода на Трабант. А този „Ситроен“ е на директора на завода.

🙂

Такива работи…Можете да наминете да видите изложбата и да си купите албум със снимките за спомен. Аз лично вече си правя списък на кого да подарявам по-напред 🙂

Днес съм малко ядосана на снега. Защото той, в комбинация с няколко други (здравословни) фактора ми поречи да ида да садя дръвчета. Много му се ядосах. Ще рече човек, че само чакаше да стане събота, за да завали. Ей тъй на – напук.

За да запазим добрите си отношения, реших че трябва да го представя в малко по-романтична и носталгична светлина. Ето го – градския сняг, видян през очите на Атанас Далчев. Честит да ни е 🙂

СНЯГ

Над тези стръмни стрехи от желязо
и тези булеварди от асфалт
поне един път няма ли да слезе
снегът от небесата като бял
и лъчезарен ангел? Аз не вярвам.
Във този черен като въглен град
ще бъде зимата наверно черна,
незнайни – ангелите и снегът.
И ако слезе някога, без жал
жестоки ще го стъпкат със обувките си
стражарите и проститутките,
ще му почерни белите пера
димът на гарите и на комините. . .

Бял сняг ще има само във градините,
където са играели деца.

„Чайната“ продължава да печели симпатиите ми. Освен приятни чайове, има и вкусни неща.

Миналата седмица опитах сандвичи от ръжен хляб с моцарела, домати, черен сусам и балсамов оцет. А вчера имаше невероятна домашна шоколадова торта с орехи 🙂 Предлагат и една много свежа оранжево-лилава салата от моркови, цвекло и портокали 🙂

И за да не се изненадате от някой концерт, ако решите да посетите мястото – програмата за ноември е ето тук 🙂