Добра дума железни врати отваря.

Напоследък май малко хора в България вярват в тази поговорка. Настръхнали, навъсени, агресивни и все недоволни понякога забравяме, че няколко благи думи, ако не да ни отворят железни врати и да ни приближат до това, за което се борим, то поне биха направили деня малко по-лек и усмихнат.

Съвсем скоро имах щастието да се уверя че това работи на практика.
С една приятелка се разхождахме по Самоводската чаршия и влязохме да разгледаме какво има в грънчарското ателие. А то едно хубаво – шарено! Вътре – освен традиционната Търновска керамика имаше и много писани паници, обеци, медальони. Заприказвахме се с майсторката-грънчарка и така – от дума на дума се сприятелихме. Много слънчева и вдъхновена жена…тъкмо правеше мартенички. И на изпроводяк ни подари по една…въпреки протестите ни.

После, разбира се, нямаше как да пропуснем кафето на пясък в „Шекерджийницата“. И пак като подхванахме сладка приказка с кафеджийката Нели – за това, онова…И пак – като станахме да си ходим – тя вика „Черпя ви“.

Тези две малки „чудеса“ направиха деня по-светъл. Може би пък вече вместо да се чудя защо продавачките в кварталния магазин са намусени, ще взема да пробвам с някоя друга добра дума. Току-виж съм успяла да ги засмея. Пробвайте и вие…работи 😉

Хубаво е да си у дома. Няма ги съкваритирантите дето се мотаят канени и неканени из стаята. Няма го трескавия начин на живот, партитата и екскурзиите до екзотични места.
Но пък има…ето това:

Мъниста с цвят на море, които се превърнаха в хубавки обеци 🙂

Най-хубавото кафене, където кафето на пясък се сервира с добра дума и усмивка.

Уют в дома на стари приятели.

И толкова много книги за четене…