Днес е 13ти. Е, не е петък, но пък за сметка на това е вълшебен ден…

Има дни, в които скритите конци, които обвързват едно нещо с друго, се показват за малко. Лично на мен такива дни ми връщат вярата в чудеса и ме карат да си мисля, че каквото и да стане, всичко ще бъде наред 🙂

Какво толкова се случи ли…ами ето събитията, в нещо като хронологична последователност 🙂

Случаят ме срещна с напълно непознати за мен хора, които обаче почувствах много бързо доста близки.

После ми навря в лицето поуката,че в момента нещата, за които се тревожа са „бели кахъри“ в по-голямата си част и че има хора, които е трябвало да преодоляват много по-сериозни препятствия по пътя си.

Оказа се, че помогнах без да знам и без да искам на двама души, които не се бяха виждали отдавна да се срещнат и мисля,че тази среща ги направи поне малко по-усмихнати и щастливи.

След това, на една тиха уличка в центъра на София видях три черни котки, седнали една до друга на една пейка. Никога не бях виждала толкова черни котки на едно място, заклевам се! И още веднъж се убедих, че черните котки са знак за нещо хубаво 🙂 И един сив котак имаше с тях…

По нататък, тръгнах да си търся Asus EEE PC. Влязох в Мултирамата, където съвсем случайно срещнах един човек, който разбира много повече от мен от компютри – все едно да се бяхме уговорили да дойде да ми помага в избора – нямаше да се засечем така. Та…намерихме мъника в един магазин. Отначало размера му предизвика смях у цялата групичка. Реших че е твърде малък, но после се върнах и …вече опаковаха единствената друга бройка 😉 Но все пак – успях да се сдобия с един Черньо (бели нямаше, и по-добре – все пак не отивам в най-чистата страна). Извънредно е симпатичен, мисля че ще свикна с клавиатурката, а Линукса е свеж на фона на вече поомръзналия Уиндоус. Бая имам да разцъквам обаче…

И накрая – това съвсем ме убеди във вълшебността на този ден. Заваля сняг. Да, за съвсем малко, ама все пак заваля!Мечтаех си за сняг толкова време.

Очевидно пеенето на Коледни песни помага за сбъдване на желанията 🙂

Затова ето една, която много обичам.

Единствено не успях да ида на „Срещата на блогърите“, но не съжалявам. Просто не е трябвало да стане днес 🙂

 Чипоносата Фея се отби отново при мен тази вечер 🙂

Аз доста рядко гледам телевизия, но доскоро по GTV даваха сериала Keeping up Appearances, или в превод „Какво ще кажат хората?“

Много симпатичен филм за напъните на една снобка да се прави на дама от висшето общество 🙂 Всяка прилика с действителни лица около мен предполагам не е никак случайна…

Ето един от предполагам многобройните сайтове, посветени на очарователната Хиацинт, както и малко уики-инфо по въпроса. Части от епизоди могат да бъдат намерени в Youtube.

След приказката за феята-балерина получих много въпроси от рода на „какво става после“, „как продължава историята“ и „какви точно истории и разказал стария човек“.

Обещах на няколко човека, че ще има още приказки за чипоносата фея…но те разбира се не се раждат всеки ден. Ще се постарая 🙂

Междувременно, Пейо ме вдъхнови (разбирай „смъмри“ и аз се „засрамих“ и „мотивирах“) да започна истории с герои като неговите 🙂 Мдам. Имам засега двама кандидати за славата

а именно (та-да-да-дам):

Парашкева – петниста водна крава, която откак я помня все е бременна

Пурко – лилав рибок с подозрително дълъг нос

Все още обмислям интригата и ще ви ги представя и визуално…А междувременно – ако намеря време ще кача и една-две стари истории 🙂