Днес най-сетне посетих „Баркод“ на Шишман. Отдавна ми се щеше да прескоча – някак любопитно е с тази закътана градина.

Градината обаче май е единственото нещо, за което си струва да се посети.  Бях наистина разочарована. Поредното място с претенции и без покритие. Отвратително нелюбезна сервитьорка. „Куба либре“ и без намек за ром.

А и като се замисля – чадърите и алуминиевите столове развалят чара на градината. Жалко, а можеше да стане любимо място …

Ако се чудите как да прекарате няколко часа в пролетна слънчева съботна сутрин…

Предложението е:

Чаша хубаво капучино, кроасан, Ибрахим Ферер и Капитал Light в градинката до Парламента*.

La vita e bella…:)

* Light-а може да се замени и с книжка…а градинката може да е всяка друга градинка, където концентрацията на улични кучета и тихи ( и не чак толкова тихи) луди е минимална (предупрежвавам – градинката на „Св. Седмочисленици“ НЕ е добра идея в този случай) 

Тази вечер  беше хубава…

Запознах се в един магазин с момиче, което каза че с танцуване на салса по 3 часа всяка вечер се свалят много килца и тя била станала 44 когато танцувала. Малко беше трудно да и повярвам, че май беше по-закръкленка и от мен:) Представи ми се като Кари – мисля че се възприемаше като Кари Брадшоу от Sex&the city. Това беше просто неумолимо смешно.

*** 

 Бяхме седнали в градината на MRPizza на „Неофит Рилски“(бившето Авалон). Там е хубаво…като цяло обичам такива вътрешни дворчета. Имаше един хубав голям котарак от другата страна на оградата. Беше явно любовчия, защото половината от едното му ухо го нямаше 🙂 Храних го с пица, а той лакомо протягаше лапа в процепчето на оградата…

 ***

Бяхме с Лиана и Меган. Лиана е толкова невероятна – висока само 1.50 м, а толкова енергична и позитивна, опасна направо. Кокори ги ония големи тъмни очи ини убеждава как в Армения това, в Армения онова. Абсолютен образ! А Меаган казва че в Армения всички са толкова готини. Май си струва да я посетя таз страна. Още повече като чух за фабриките за коняк, вино, бира и шампанско 🙂 А да, опитвахме се да обясним разликата между „прошляк“ и „плужек“ на английски.

Та…пролет е…и се случват такива хубави неща 🙂

Както се казваше в една не особено оригинална реклама на бира…вдъхновена и аз от поста на Еленко за това как работят в Google…реших да си помечтая как бих искала да изглежда работното ми място. Нали мечтите са безплатни…а току виж съм дала добри идеи на някой напредничав работодател 🙂

И така…

Като за начало мисля, че би било хубаво да има достатъчно място за всеки. Сегашните ми 4 квадратни метра не ме устройват особено. Мисля че и четирите чекмедженца са ми малко недостатъчни…

Светлина и въздух. Естествени когато е възможно. Не само от лампа и климатик.

Тишина или възможност за шумоизолация. Предвид факта че имам шумни колежки, който често обичат да обсъждат някакви изобщо не-интересуващи ме неща на висок глас. Предвид факта че лесно се разсейвам.

Компютърче – за предпочитане едно симпатично лаптопче което да хваща wireless-a, покриващ всички точки на офиса (добре де, може без тоалетната).

Дотук с основните базисни неща.Сега малко глезотийки:

Кухня или стол – не държа на някакви засукани манджи, но би било прекрасно да има къде да закуси човек с нещо нормално и различно от донът, кроасан и прочие калорийни бомби. Би било вълшебно ако след изтощителен разговор или работна среща има отде да си вземеш свеж плод или зеленчук или фрешче някакво (от онова хубавото лимон-джинджифил). А да – и в тази кухня да не се пуши, моля 🙂

Вътрешен двор – застлан с плочи и с достатъчно зеленинка, както и цветя. С удобни диванчета и съответните масички – за срещи, работа или просто приятно време с интересно четиво. Internet access  е по подразбиране.

Място за спорт – да, да …знам че и сега има наблизо басейн, ама …друго си е някак. Басейн и фитнес/зала за упражнения/танци – най-прекрасния начин се успокоиш ако си бесен на някого.

Мисля си дали не е добре да има и от онези анти-стрес зали, които казват съществували в Япония. Да чупят хората чинии или да замярат дарц с окачена снимка на шефа…

И съвсем щях да забравя. Обзавеждането и цветовете са много важни! Омръзна ми от бяло и сиво. Цветовете, без да се прекалява, разбира се, са свеж начин за създаване на хубава работна атмосфера. Разчупените форми и нетрадиционни материали– също 🙂

 Еееех…мечти 🙂