Като гледам темата за храната определено се оказа благодатна за коментари. И понеже в списъка на заведенията не бях включила всички места, които ми харесват, сега ще добавя още едно 🙂

Става дума за Dream House – вегетарианския ресторант на „Алабин“. Днес за пръв път отидох на място, след като няколко пъти си поръчвахме храна от там в офиса.

Опитвайки се да намерим местенцето, получих коментар „Винаги ни водиш на такива underground места“, което ме накара искрено да се засмея 🙂

Ресторантчето е по-малко, отколкото си го представях – десетина малки масички. Нищо фрапантно няма като обзавеждане и никакви излишни декорации. С една дума – очарователно непретенциозно 🙂 Всъщност очевидно е, че хората залагат не на интериора, а на любезния персонал и на храната. Обслужи ни едно момиче (не знам на колко години беше, но с тези две плитки и подскачащата си походка ужасно ми напомни на Пипи) , което беше много усмихнато и любезно (без да е сервилно). Храната, макар и само вегетарианска (аз не съм вегетарианка и се съмнявам, че ще стана) е доста разнообразна и вкусна. Лично за мен би било добре ако има малко повече възможности за овкусяване с допълнителни подправки и сосове, но ми казаха че „нарочно е така, за усетиш неподправения вкус на ястието“ и се примирих 🙂

Правят хубав ориз със зеленчуци, с броколи и кълнове, панирани сиренца и разни други симпатични неща. Всяка седмица има и различно меню със специалитети за всеки ден.Цените са повече от прилични 😉
Забелязах, че доста чужденци посещават местенцето,може би защото на горния етаж има хостел.

Можете да си поръчате храна от Dreamhouse  и за офиса. На сайта има меню с цени, а за дневните менюта – като се обадите ще ви ги кажат. И обикновено не отнема часове да донесат поръчката 🙂

„Чайната“ продължава да печели симпатиите ми. Освен приятни чайове, има и вкусни неща.

Миналата седмица опитах сандвичи от ръжен хляб с моцарела, домати, черен сусам и балсамов оцет. А вчера имаше невероятна домашна шоколадова торта с орехи 🙂 Предлагат и една много свежа оранжево-лилава салата от моркови, цвекло и портокали 🙂

И за да не се изненадате от някой концерт, ако решите да посетите мястото – програмата за ноември е ето тук 🙂

Потресена и развълнувана от топ-класациите „кой е по-по-най“ на БГ блоговете, мислех да не пиша нищо.

Обаче този пост за обедните почивки на Велян + лошият начин, по който ме обслужиха тази вечер ме вдъхнови за следната кратка класация на заведенията където е добре да обядваме или по-добре да не го правим в карето „Шишман“ – „Графа“- „Раковска“- „Цар Освободител“. Моля да се отбележи за протокола, че изказаното мнение е просто въпрос на вкус 🙂

За щастие, освен в много натоварените дни, имам възможност да си ползвам обедната почивка, при това без да е фиксирана нито като часове, нито като продължителност (и все пак – обикновено гледам да не се проточва повечко от час).

По-скоро „за“, макар и с известни уговорки бих хапнала в:

Checkpoint Charlie (на „Иван Вазов“)– готвят вкусно (поне това, което съм опитвала), имат оригинални интериорни хрумки. Недостатък – като ида там, не съм сигурна, че съм излязла от офиса 😉

Motto (на „Аксаков“) – и там е вкусно, ама е доста студено и никак не можеш да се усамотиш и да си поговориш с някого така че да не се чува из цялата зала. Фен съм на градината, но не и на персонала. По-ми е подходящо за бизнес-срещи, отколкото за отпускащ обяд с колеги.

„Кривото“ (на „Шести септември“)– има някои неща в менюто, които могат да минат за вкусни (обожавам салата „Капрезе“ с малки кафеви маслини). Сервират бързо и са любезни. Просто вече през ден сме там – а и най-хубавото омръзва.

„Мама Мия“ (на „Шишман“) – в интерес на истината там съм ходила повече на вечеря, имат хубави картофени работи, както и пиле с пармезан.

Commercial (на „Шишман“)– малко е too snobbish за обяд като че ли. За вечеря е ОК :)Забавно е, как всичко там е Made in IKEA 🙂 А шоколадовият мус е бо-жест-вен!

„Вкусотилницата“ (на „Шишман“) – макар че е тъпкано на обяд и няма достатъчно маси, обслужването ми напомня студентксите години, а храната не е толкоз лоша.

Разбира се, няма как да подмина култовото за всички работещи на ул. „Иван Вазов“ бистро „Кейт“, което всъщност има точно пет масички вътре и една навън. Там се хапва ако много много бързаме, на принципа „риск печели, риск губи“ – някои неща са вкусни, други – не дотам. Подобен статут има и друго апокрифно место с кодовото название „При зъболекарите“, където съдържателят Светльо има доста интересен начин на ценообразуване на порциите (въпреки, че положих усилия в тази насока, така и не го разгадах) 🙂

Има и няколко места в района на офиса, където гледам много да не стъпвам.Така например…

„Джепето“ (на „Гурко“)– отнема им около час да ти вземат поръчката и да ти донесат нещо, не е съвсем сигурно, че ще е това, което си поръчал. Плюс това не знам кой им даде идеята да сложат в броколите картофи 😦 Пфу!

„Дон Домат“ (на „Шести септември“)– днес чакахме 15 минути да ни сервират две салати (които верочтно са предварително нарязани). Сервитьорката дойде и донесе бяло вино, вместо червено. След още 10 минути тръсна една салата на масата (защо са ни прибори, няма нужда да изпадаме в подробности, нали) и накрая ни се извини, че „нямала да ни върне“ дребни.

„Мачу Пикчу“ (на „Шишман“), което всъщност вече не се казва така. Направили са му ре-брандинг, ама славата на кофти място си я пазят, както и менюто. Там съм попадала на един от най-неадекватните сервитьори в района. Поне човек може да е сигурен, че ако никъде другаде няма места – там със сигурност ще се намерят.

„Тропс къща“ (на „Гурко“) – докато бях във Варна посещавах веригата, ама нещо ми отстина. Особено след като един колега яде там „пържола-изненада“ и после имаше изненадващо чести посещения до…знаете къде.

Разбира се има и още места наоколо, които не съм имала честта да ги посетя – „Крим“, „Егур Егур“ примерно. Има и китайски ресторант (на „Славянска беседа“) , който винаги е добра опция за много гладни. Има и едни места, дето все не им запомням имената – като онова на ъгъла на „Аксаков“ и „Шести септември“ срещу Унгарския културен център, където приготвят много вкусни хлебчета и добра пилешка супа или другото – на „Славянска“ до „Дон Домат“, където храната е недопечена а сервитьорите – флегматични. Има разбира се и дюнери, пици, сандвичи, сладки, соленки – кой каквото му душа сака.

Но, май наистина понякога е най-добре човек просто да се поразходи в обедната почивка 🙂

„Наздраве“  на унгарски е невъзможно дълга дума, която бих могла да запомня само след седмици усилена тренировка. Щом единият от екскурзоводите ни, който е женен от 28 години за унгарка не я знае тази дума, аз къде ли се слагам впрочем…Но съкратеният вариант звучи нещо като „егеш егедре“ (някой който разбира да ме поправи, моля) . Това бе и комай единствената дума, която научих от този невероятен език.

Думата ми е за хапването и пийването в братска Унгария.

По време на екскурзията успях да опитам прословутия гулаш под формата на супа. Аз дето не обичам супички започвам все повече да се зарибявам. А тази си беше съвсем прилична – със зеленчици и малко месео. Само дето супа за вечеря мъничко странно, но нейсе.

Като цяло впечатленията ми са от два ресторанта. Първият – Fatal се намира на главната търговска улица „Ваци“. Открихме го случайно и впоследствие се оказа, че  е един от най-добрите в града. Това, което ни потресе беше размера на порциите – тук на такава порция биха сложили етикета „плато за двама“ 🙂 А на едни хора на съседната маса им носеха такива купи със сладолед, че чак свят ни се зави.  Цените, макар и по-височки от българските, ми се сториха нормални – за около 3000 форинта (1 евро= 250 форинта) се нахранихме доста добре.

Другото място беше Borkatakomba – известен ресторант изба с няколко километра подземни тунели. Беше наистина впечатляващо – огромна колекция от най-различни вина и доста интересно аранжиран интериор. Наливаха виното по доста атрактивен начин – „виночерпецът“ притиска с пръст долната част на нещо като голяма колба, обърната надолу и се цели в чашите. За съжаление, ястията от менюто не бяха особено впечатляващи, като изключим гулаша.

От това, което опитах си мисля, че унгарската кухня не е никак зле. А хлебчетата им са наистина страхотни 🙂

Що се отнася до пиенето… И там се представят доста успешно. Не успях да опитам от прословутото Токайско вино, но това, което пихме в Borkatakomba беше доста добро 🙂 А макар да не пия ракия, palinka-та, която ни поднесоха доста ме вдъхнови (беше кайсиева).  Е, опитвала съм и гаднички неща, като прословутия Unicum -нещо средно между горчивка и сироп за кашлица. Що се отнася до кафето – Будапеща се слави като град с големи традиции в кафе-пиенето. Наистина опитахме невероятно капучино в едно кръчме. Но пък явно кафе-културата не беше достигнала до нашия хотел, където това, което бяха нарекли кафе бе някаква отчаяна смесица от инка, нескафе и други псевдо материали.

Който иска да добие визуална представа за пътeшествието – моля да погледне ето тук 🙂