Да, колкото и да ми е тъжно, дори най-хубавите неща имат край. В случая трите дни на моята екскурзия до Будапеща отлетяха бързичко и ей ме на – пак на пишущия фронт.Тъй като не обичам дългите постове, ще разделя впечатленията си от пътуването в няколко части.

Малко е пресиленко да се каже, че видях Будапеща. Първо, защото от трите дни бях само един там и второ, защото определено останаха много неща за гледане 🙂 Освен столицата отидохме и до Вишеград, Естергом (където имахме официално посещение в местния Окръжен съд) и малкото градче Сент Ендре (прилича на Несебър или Търново – същите калдъръмени улички и  дюкянчета със занаятчийски стоки).

Будапеща ми допадна с това, че има много пространство – нещо, което липсва на София. Харесвам градове в близост до водни басейни а Будапеща с тези мостове и синия (по едно време заради ниските температури си беше сив даже) Дунав е направо приказка. А там имат и есен – навсякъде из множеството паркове и градини дърветата са обагрени в жълто и оранжево и това прави града още по-колоритен. Невероятна гледка към града се разкрива от Рибарските кули(които не знам защо ужасно ми напомняха на Червената крепост в Индия)  и от Цитаделата (за съжаление вятъра беше режещ и не можах да и се насладя достатъчно дълго). Много ми се искаше да се разхождам по улиците както из Краков, да влизам тук там, да се загубя и после пак да се намеря, но нямаше много време (нали знаете как са организираните екскурзии – погледни наляво, погледни надясно, всички под строй отиваме еди-къде си:) ) . Разхождахме се основно по главната търговска улица „Ваци“, където естествено беше пълно с кафенета, магазини за сувенири и ресторантчета. Австрийския ред и чистота си личат навсякъде.

Много ми хареса районът около двореца на Мария Терезия – макар да няма особено голяма градина, поне е място, където можеш на спокойствие да се разхождаш, да почетеш и да се попечеш на есенното слънце. Не пропуснахме и корабчето по Дунава под звуците на виенски валсове…Наистина прекрасно 🙂 И през нощта си е истинска феерия…Мостовете и основните забележителности са осветени много красиво, но доколкото разбрах светлините на всички ключови места се пускат само на националния празник, защото иначе им излиза много скъпо …

Хареса ми и това, че имат 3 метро-линии на три различни нива (метрото в Будапеща е най-старото в континентална Европа), макар да не се възползвах от услугите на този вид транспорт. Въпреки това имаше някакви безумни задръствания, а и имах чувството че навигационната система на автобуса се гаври с нас и се въртим в кръг 😦

Като че ли няма и такова бясно строителство като при нас…или поне аз не видях много строежи в центъра. Иначе сградите са поддържани, макар да имаше и някои които си бяха откровено запуснати.  Велосипедните алеи, с които ми беше трудно да свикна в Краков – и тук са на почит:) Няма нужда да споменавам, че като стъпи човек на пешеходна пътека шофьорите любезно го изчакват да мине (при нас мисля,че подтичването пред коли при пресичане е нещо като национален спорт).

Странно за мен беше, че макар Будапеща да е доста скъпо, в някои крайни квартали, цените на жилищата са по-поносими от тези в София (800 евро/кв.м.) . Най-интересното е, че почти няма апартаменти с тераси – обясниха ми, че за унгарците да си проснеш прането на терасата си е направо табу. „Как така ще ти гледат хората гащите да се ветреят“, възмути се екскурзоводката ни Габи 🙂 И добави, че на онези ъглови прозорци, които стоят малко издадени от сградата,(или на ъгловите тераси) в Унгария им викали „свекървини“, защото били идеални за свекървите да следят изкъсо какво става по околните улици 😉

Извън Будапеща също беше много красиво. Вишеград (бивша унгарска столица) открива невероятна гледка към завоите на Дунав…В музея имаше възстановка на рицарски облекла и оръжия, както и на кралските балове и на една трапеза. Изобщо – восъчни възстановки на исторически сцени имаше на много места. Другото интересно бе, че във всяка бивша столица на Унгария се пази по едно копие на короната, с която са били коронясвани всички крале (оригиналът е в Парламента в Будапеща).

В Естергом видяхме сградата на съда, която макар и стара (от 19-ти век) беше след основен ремонт и нямаше нищо общо с нашите мрачни и всяващи страх учреждения. Всичко бе в светли тонове, много свежо и разбира се – навсякъде нова техника.  Посетихме и базиликата в града, която е най-голямата в Унгария ( а мисля и в Европа). Наистина много красиво място – бях като омагьосана под купола и.Често организират органови концерти и други културни събития.

Селището Сент Ендре, което е на двайсетина километра от Будапеща е било дълго време населявано от сърби, като и днес 40% от жителите са от тази националност Много приятни  улички и магазинчета за сувенири – но не само кичозни сувенири, каквито има в изобилие по „Ваци“, но наистина хубави неща – оригинален унгарски порцелан, ръчно изработени играчки за елха и т.н. Покрай реката има и много приятни кръчмета, които обаче по разбираеми прични не работеха. Доста романтично местенце за разходки…

Като цяло съжалявам, че нямахме време да видим много неща. Но и Будапеща както Краков е град, в който трябва да се поживее, за да се почувства ритъмът – на местата, на тесните улички, на пейките в парковете, на реката, на чайните или кафенетата с най-хубавото капучино. Дай Боже пак да ида 🙂

Днес от много писане на тема property management по едно време взех да позациклям.

Затова много благодаря на Еленко, за  втория сайт с wallpapers който представи на широката публика.

Той ме отведе на едно много приятно място – онлайн магазинче с всякакви готини неща.

Естествено за моята мания  – първо разцъках бижутата. 

Малко са ми твърде кич и инфантилни повечето от тях, но има добри попадения. Личните ми фаворити са обеците-термометър и тези с винтчетата 🙂  Доста се забавлявах, че някой може да измисли обеци, гривни и колиета със суши, хамбургери и бисквитки (да не забравям и зелените маслини ).

Сайтчето има и свежи неща в секцията за дома, разни хартиени чудесии за пристрастените към писането като мен. Помислено е дори за мъжете, че и за  домашните любимци.

Така че – приятно гледане 😉 ( и пазаруване може би)

Тези дни се наложи да приютя една малка арменка, която поради невъзможност да запомня и произнеса цялото и име и фамиля, наричах просто Зара.

Малка, защото сигурно няма и 45 кила, не много висока. Но иначе типична арменка – с матова кожа, къдрава коса и леко гърбав нос. И прилича на джобен вариант  на Нели Фуртадо. Освен това-професионална танцьорка:)

Но, преди някой да е тръгнал да ми иска координати, постът всъщност беше за Армения. Освен, че Зара направи всичко възможно да ми промоцира възможността да ида там на стаж, ето и шепата факти които знам…

…в Ереван има фабрики за коняк, вино и бира, които май са един хубав повод за разходка из града…

…имат също така хубава фабрика за шоколадови изделия – Grand Candy. Опитах вече бонбони – сушена кайсия с бадем и тъмен шоколад. Коментарът ми е: ммммм 🙂

…нарът е много почитано растение.

…арменците много държат на образованието си. Както и на семейството и приятелите си.

…в общи линии е май доста безопасно. Меган ми разправя, как апартаментът им в Ереван стоял с леко открехната врата цяла седмица, а лаптопът изобщо не изчезнал. А Зара твърдеше, че улиците на града са доста оживени към 2-3 часа – има дори малки деца.

…азбуката им е невероятна просто 🙂

…изглежда арменците са доста гостоприемни и грижовни домакини.

Има и още неща вероятно, но не се сещам. Но и тези май са твърде достатъчни за човек да посети страната, а ? 😉

Тази вечер отидохме в Social Jazz Club с приятели да слушаме Дона Уилямс
Мацката си беше ОК. Да кажем,че и мястото също, макар и не толкова „грабващо“ както очаквах – постарали са се да го направят що-годе с вкус – с кожени диванчета, атрактивни абажури, в червено и черно…

Обаче…на входа ни очакваше „малка“ неприятна изненада.  Вместо обявените предварително 10 лв за вход ни поискаха по 25. Не стига това, ами и коктейлите бяха с леко солени цени, а цената на един чай беше 2 лева. Леки селски изцепки, странни за един клуб с претенции.

Явно проявата беше доста ВИП (хаха – тази дума само като си помисля за нея и ме напушва на смях) защото онези двете кифли от „Брадъра“ – Зара и Мел, бяха там. И не само те, ами и някви други важни хора. Но в общи линии посещението беше доста камерно …
Бандата заби добре, Дона беше страшна мацка, само че през цялото време ми беше много странно, защото всички седяха като пънове. Чудех се да се смея ли или да ги съжалявам тез хорица – отишли там да се забавляват уж, ама нали са много „хай“, не смеят да се разкършат да не би да си развалят „имиджа“. Голям спек!Пфу!

Не знам дали на концерта на „Фолтин“, който пропуснах“ е било така, но се чувствам странно, когато някакви хора седят и зяпат като истукани 😦 Проблемът всъщност си е техен де…аз се забавлявах:)