По повод така актуалната тема за глобалното затопляне, днес www.karieri.bg ни уведомява за един малко по-друг поглед върху ситуацията – а именно „Глобалното затопляне в офиса“

За да се получи такова едва ли е задължително да стоиш точно под климатика (както е в моя случай) 🙂 . 

Случвало ми се е да ми гърмят бушоните и според мен основните фактори са няколко:

– ако си твърде емоционален и се впрягаш за всичко, приемаш много навътре грешките си и продължаваш да се обвиняваш че си ги направил а не просто да ги приемаш

– ако няма кой да те подкрепи, да сподели идеите и ентусиазма ти

-ако не си съвсем наясно какво се очаква от теб, какви са критериите, които определят работата ти като „успешна“ или „неуспешна“

Макар че ако държиш подчинените си в „здравословен стрес“ , намирам че прегряването може да изиграе много лоша шега на мениджърите и да бъде една доста основателна причина за напускане. А предвид че постоянно се тръби „кадри няма“ – това си е сериозен проблем май.

И в тази връзка, за хората, които започват да се чувстват изтрещели и изпушили, някой мил човек е измислил следващата седмица да мине под надслова „Да намалим темпото и да се радваме на живота си“. Вижте клипчето „Slow Down week“ и дерзайте…не само следващата седмица, разбира се!

Днес с един приятел спорихме коя книга е по-хубава „Алиса“ или „Мечо Пух“.

И изведнъж разбрах защо всъщност харесвам „Мечо“ повече.Непринудена и истинска е.Никой не ни лъже че мечето Пух е умно, че Йиори е оптимист а Прасчо – храбър.

Ето защо!

И се сетих за един епизод от анимация „Мечо Пух“, в който Йиори демонстрира очарователно как да запазим самообладание дори в неприятни моменти.

Докато се разхождат из Гората, Ийори изглежда попада в нещо като плаващи пясъци и започва да потъва.

Репликата му, констатираща неприятния факт и изпълнена с философско примирение:

–Потъвам.Очаквах го.

Просто прекрасно!

Днес заприказвахме за работния ден или по-точно за работния ентусиазъм.

Каква би била дефиницията на подобно понятие не съм много сигурна. Все пак идеше реч за нещо средно между бодрост и желание за работа. Някакво магическо състояние за което се казва че „работата спори“.

Достигнахме до извода с няколко колеги, че работния ентусиазъм се проявява най-вече сутрин, а към обяд човек се сдухва и изобщо…“Колега, я не ме занимавай с глупости“… (за хора като мен, които до към 10 са неадекватни – колко ли време спорна работа остава – няма що 😦 ).

А както се казваше в един виц – „Защо на всички им се доспива след ядене?- Ами защото кожата на корема се опъва и клепачите се притварят …“

Та затова смятам че сиестата може би е една много добра идея за поддържане на следобедния работен ентусиазъм. Работиш каквото работиш до обяд, хапваш и полягаш за 30тина минути (не повече, няма да лентяйстваме я!). Предимствата на такова едно „полягане“ са си доста. Примерно – различни изследвания са доказали че освежва паметта. Без да съм правила специално изследване, аз съм убедена, че със сигурност помага за успокоение на нервите и прави хората малко по-мили и усмихнати един към друг.

Всъщност, ако вземем че възприемем сиестата – няма да открием топлата вода. От тази статия  в Уикипедия научих например, че в Тайван в училищата има специален час за спане, а повечето компании в Япония имат в офисите специални „стаи за подрямване“ 🙂

 Питам се в нашия сериозен „липса на място в офиса “ проблем – къде ли можем да си направим „стаята за подрямване“…

Обичам Ийори. Той не е досадно мрънкащо животно, нито е досадно всезнаещо животно.

Той е просто ужасно тъжен и очарователно меланхоличен. А най-любимата ми е опашката му, закачена с пиронче 🙂

Ето малък откъс от ГЛАВА ЧЕТВЪРТА, В КОЯТО ИЙОРИ ЗАГУБВА ЕДНА ОПАШКА И ПУХ НАМИРА ЕДНА

„Понякога (Ийори) си мислеше тъжно: „Защо?“ , понякога мислеше „Закъде?“, понякога – „Колко всъщност?“, а понякога не бе много сигурно за какво мисли.Затова, като видя, че Мечо Пух крачи насам с тежките си стъпли, Ийори се зарадва, че може да престане да мисли, а да му каже мрачно:

-Как си?

-А ти как си? – попита го Пух.

Ийори люшна глава насам-натам:

-Не много как! – каза той.

***

Наскоро попаднах на едно много луксозно издание на Egmont UK на „Мечо Пух“ (365 days with Winnie the Pooh), което според книжарката било внесено само в 2-3 бройки в България. Е, ако все пак ви попадне – вземете си го. Струва си всеки ден да бъде разведрен от историите на глупавото старо мече и неговите приятели:)