Оказва се че тази година за мен коледните картички са едно от малкото неща, които ми създават истински празнично настроение. Иначе всеобхватната цигания и шарения  ме отблъсква, всичко бие на флаш и китайска пластмаса.

НО картичките са друго нещо.

Този път не съм пращала електронни, както направих миналата година. Не съм пращала на най-близките си хора. Пратих на 15 души, които са ми помагали по един или друг начин да навляза в работата и да разбера пазара.

Маркетинговия ни отдел беше приготвил едни безумно странни ( и според много колеги извънредно глупави) коледни картички. Представляваха бели картончета, на които най-отгоре пише: „Напомняме ви,че ако сте забравили да кажете нещо на някого – сега е момента да го направите“. Толкоз. И някакъв мижав мотив на подаръче в долния десен ъгъл. Аз реших че никой не заслужава да получи такава убийствено стерилна картичка и се захванах да поработя за да заприличат на нещо…все пак. Нищо особено, просто взех от „Слънчоглед“ малко лента от органза и едни червени звездички и ги закрепих на картичките. Радвам се че го направих, защото това ме накара да почувствам атмосферата на празника.

Извън тези 15 картички, които изпратих „по работа“, реших да раздам няколко и на колегите си. Само 4. На 4-ма души, които ми показаха някакво човешко лице и ми помогнаха да науча много неща през последните 4 месеца. Едната от тях  беше за редактора. В отговор получих неговите пожелания по много забавен начин писани-недописани върху една от нашите очарователно празновати картички🙂

И ми стана едно толкова топло и коледно…  

Всеки ден, минавайки по Васил Левски за работа гледам голямото светлинно табло на сградата на НДСВ – „Остават едиколко си дни до ЕС“ (днес бяха 13 май) и си казвам „Ех, видя се то, в Европа сме вече:)“

Продължавам нататък, и в градинката до Парламента съм обзета от интелектуален смут. Минавам аз през тази градинка, значи всеки Божи ден, от една година насам.Доколкото си спомням, през пролетта някъде, г-н Кмета я даде на фармацевтичната компания Актавис за поддръжка. И хората си я копаха, садиха и естествено – нацвъкаха (това е най-образния глагол за който се сетих) си логото навсякъде. Лошо няма…ОБАЧЕ…какво се случва в навечерието на Коледа. Един прекрасен ден в градинката изниква огромна надуваема бутилка „Кока Кола“, оградена с въженца и надписи „СТОП“ а зад нея голяма елха – пак със същия бранд. Но, като за Коледа, изненадите не свършват дотук! Ако се вгледаме малко по-внимателно в хилавите борчета наоколо виждаме табелки „Това дръвче беше посадено от в-к „Труд“ (до него съответно се мъдрят дръвчето на „24 часа“ и още няколко подобни.Наистина съм извънредно объркана в цялата тази ситуация.Кой стопанисва въпросната градинка? За мен е важно да знам, защото така съм наясно на кого да държа сметка ако градинката е непочистена и буренясала и не ми е уютно в нея. Така нещата се поразмиват – и – споделената отговорност – обща безотговорност 😦

Изобщо не го разбирам това – да се отдават градинки, дръвчета и прочие елементи от градската среда „на парче“. Както примерно имаше миналата година пак по празниците  дърво и на него светещ надпис „Девин“ и на съседното дърво – хоп – надпис на друга компания. То бива „социална отговорност“, бива…

И понеже почнах с Европа…имам съвсем смътен спомен преди доста време бях в Швейцария в края на декември. Там нямаше градинки „на парче“ нито пък корпоративни надписи. Да, верно, сигурно женевската община може да си позволи да купи украса.  Въпросът обаче рядко опира истински и само до парите. И влизането в Европа ако не стане на ниво съзнание ( някакво, не казвам гражданско, защото според мен на много българи то липсва) няма да стане скоро…

Защо има денонощни погребални агенции?

Нима някой мъртвец се е разбързал за отвъдното, та му трябва експресно обслужване…

Препинателните знаци изразяват (и премълчват) много.

Знаците говорят много за хората, които ги използват.

Например Алекс (аз съм свикнала да го наричам Оз) много обича когато чатим да слага след всяко изречение точка. Никой друг не го прави. Само той, дори една дума да е. Примерно си говорим нещо съвсем несъществено.

-Здрасти, как си?

-Добре.

– Как е живота?

– Ми училище, вкъщи,пиене.

Ей такива неща.Казвал ми е, че точката придава завършеност на нещата.

Ася също каза, че точката е е важна.Тя казвала нещата, които били между думите. Тоест премълчаното.

Аз винаги го изказвам с многоточие. То дава колебание и недоизказаност.Позволява тълкувания.

А има хора, които много обичат удивителни. Вики например – той си е един такъв удивителен и в реалността, не само в текста.Приповдигнат и превъзбуден по особено смешен начин. Както смешни и не на място изглеждат удивителните му в един сериозен делови текст.

Много може да се научи за хората от препинателните знаци…